Континентални щати – Уикипедия

Континенталните щати (на английски: Continental United States, U.S. Mainland), също Съседни щати (Contiguous United States, CONUS), понякога Долни 48 (Lower 48), са територията на САЩ между Канада и Мексико, включваща 48 щата и Федерален окръг Колумбия, всеки от тях граничещ с друго подразделение на федералната държава.

Регионът се намира на материка на Американския континент. Той граничи: на север – с Канада (включително чрез района на Великите американски езера), на изток – с Атлантическия океан, на юг – с Мексиканския залив и Мексико, на запад – с Тихия океан.

Континенталните щати заемат територия от 7 663 941,7 km2, което съставлява 83,65 % от общата площ на страната. Населението на региона през 2010 г. е 306 675 006 души (99,33 %)[1].

Континенталните щати; несъседните щати Аляска и Хаваи са на вложките долу вляво

До 1959 година всички щати на страната са се намирали в този регион. В обхвата му понастоящем не влизат:

  • щатите:
    • Аляска (щат от 3 януари 1959) – намира се на материка, но не граничи с подразделение на САЩ
    • Хаваи (щат от 21 август 1959) – разположен в Океания, не граничи с подразделение на САЩ
  • Островните територии и владения на САЩ – архипелагът Американски Самоа, остров Гуам, Северните Мариански острови, Пуерто Рико и Американските Вирджински острови

Към тези територии често се прилага терминът Outside (т.е. външна територия).

Крайни точки:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Resident Population Data – 2010 Census // Бюро переписи США. Архивиран от оригинала на 2011-10-28. Посетен на 30 януари 2011.