Костурско – Уикипедия

Костурско

Карта на Костурско
Етнографска карта на Костурско, издание на Костурското братство от 1940 година
Карта на Костурско съставена от Лазар Поптрайков, Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Николов

Ко̀стурско е географско-исторически район, който географски, стопански и културно и в значителна степен административно гравитира към град Костур, днес в Гърция. Населен предимно с българи в миналото, неговите южни и западни предели през началото на ХХ век съвпадат с българо-гръцката и българо-албанската езикова граница. Днес Костурско обхваща гръцките деми Костур, Хрупища и Нестрам и част от дем Преспа. Исторически принадлежащото към Костурско село Връбник е в състава на Албания.

География[редактиране | редактиране на кода]

Понятието Костурско се утвърждава в края на ХІХ век и в него се включват териториите на тогавашната Костурска каза на Османската империя, на прилежащите села Косинец, Лабаница и Връбник (тогава – част от Корчанската каза), както и Жиковища, Бела църква, Либешево, Нестиме, Чърчища, Братмир, Бойне и Моласи (тогава - част от Населишка каза), всички от които църковно спадат към Костурската епархия и географски и културно гравитират към Костур.

Районът на Борботско (в османско време Борботска нахия) административно до 2011 година почти винаги е спадал към Костур, но географски е бил изолиран от Костурско. Този район със своите села Борботско, Висанско, Жужел, Селско, Котелци, Слатина и Мирославци географски не принадлежи към Македония, а към Епир.[1]

Днес Костурско обхваща гръцките деми Костур, Хрупища и Нестрам и на бившите села Котелци и Мирославци) и част от дем Преспа. Село Връбник е в състава на Албания.

Паметник на Христо Цветков и революционерите от Костурско в село Ново Кономлади

Четирите традиционни области, съставляващи Костурско са Корещата, Нестрамкол, Костенарията и Пополе.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

До началото на Балканските войни в Костурско има около 10 класни училища със 120 учители, с архиерейски наместничества и нови класни училища в Хрупища, Неселичка кааза и в Биглища.[3]

След 1913 година Костурско влиза в състава на Кралство Гърция. Село Връбник след продължително военновременно гръцко управление през 1924 година става част от Албания.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Хора от Костурско без да е известно конкретното им селище
  • Константин Сидев, български свещеник, роден на 20 септември 1861 година, завършил четвърто отделение в гръцко училище, работил като зидар, ръкоположен за патриаршистки свещеник в 1890 година, в 1900 година минал на българска страна, избягал в окупираната от България Вардарска Македония в 1916 година, установил се в Дервент дере, Средецко, като енорийски свещеник в 1918 година, убит на 1 юли 1924 година в дома си при блокадата на селото[5]
  • Наум Г. Македонски (1859 – ?), български военен деец, завършил в 1880 година Одеското пехотно юнкерско училище и учил в Санктпетербургската генералщабна академия[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кайчев, Наум. Българската църква и просвета в Костурско (1900-1912) – Македонски преглед, 1991, № 3, с. 92-93.
  2. Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 5.
  3. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
  4. Πελαγίδης, Ε. Η αποκατάσταση των προσφύγων στη Δυτική Μακεδονία (1923-1930), Κυριακίδη, Θεσ/νίκη, 1994, σ. 76, 77.
  5. Инвентарни описи : Фонд 70 К „Градско управление - Бургас (1978-1944)“ : Фонд 436 К „Бургаско архиерейско наместничество (1979-1957)“. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Териториална дирекция „Държавен архив“ - Бургас, 2001. с. 216.
  6. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.