Криптон – Уикипедия

За други значения вижте Криптон (пояснение).

Криптон
Безцветен газ при нормални условия; поставен в силно електрическо поле, излъчва синкаво-бяла светлина
Спектрални линии
Бром ← Криптон → Рубидий Ar ↑ Kr ↓ Xe H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Криптон, Kr, 36
Група, период, блок	18, 4, p
Химическа серия	благороден газ
Електронна конфигурация	[Ar] 3d10 4s2 4p6
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 8
CAS номер	7439-90-9
Свойства на атома
Атомна маса	83,798 u
Ковалентен радиус	116±4 pm
Радиус на ван дер Ваалс	202 pm
Степен на окисление	2, 1, 0
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	3,00
Йонизационна енергия	I: 1350,8 kJ/mol II: 2350,4 kJ/mol III: 3565 kJ/mol (още)
Физични свойства
Агрегатно състояние	газ
Кристална структура	кубична стенноцентрирана
Плътност	3,749 kg/m3
Температура на топене	115,78 K (−157,22 °C)
Температура на кипене	119,93 K (−153,07 °C)
Моларен обем	22,35×10-3 m3/mol
Тройна точка	115,75 K; 7,353×104 Pa [1][2]
Критична точка	209,48 K; 5,525×106 Pa [2]
Специф. топлина на топене	1,64 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	9,08 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 59 65 74 84 99 120
Скорост на звука	220 m/s при 23 °C; 1120 m/s при -156 °C
Специф. топл. капацитет	248,05 J/(kg·K)
Топлопроводимост	9,43×10-3 W/(m·K)
Магнетизъм	диамагнитен [3]
История
Наименуван	от гръцкото κρυπτός – „скрит“
Откритие	Уилям Рамзи и Морис Травърс (1898 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 78Kr 0,36% 9,2×1021 г.[4] εε 78Se 79Kr синт. 35 часа ε 79Br β+ 79Br γ – 80Kr 2,28% стабилен 81Kr радио 2,3×105 г. ε 81Br γ – 82Kr 11,59 % стабилен 83Kr 11,5 % стабилен 84Kr 56,99 % стабилен 85Kr синт. 11 г. β- 85Rb 86Kr 17,28% стабилен
Криптон в Общомедия

Криптон (на гръцки: κρυπτός; букв. – „скритият“), Kr е химичен елемент от период 4, група 18 с атомен номер 36 и атомна маса 83,80 u. Природният криптон е смес от шест устойчиви изотопа. Изкуствено са получени и радиоактивни изотопи. Инертен газ без цвят и мирис с температура на топене -156,6 °C и температура на кипене -152,9 °C. Открит е през 1897 година от английския физик и химик Уилям Рамзи. Намира се в атмосферата – 100 л въздух съдържат 0,114 mL криптон. Образува съединения, чиито съставки са свързани със силите на Ван дер Ваалс. Криптон се получава чрез ректификация на течен въздух. Използва се в електровакуумната техника.

Любопитен факт е, че с наименованието на елемента са кръстили родната планета на героя Супермен, и единственото му слабо място – Криптонитът.

История[редактиране | редактиране на кода]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Наличие[редактиране | редактиране на кода]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Биологични ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници