Култура на Турция – Уикипедия

Културата на Турция съчетава силно разнообразен и разнороден набор от елементи, извлечени от различните култури на източносредиземноморския регион (западноазиатския) и централноазиатския регион, източноевропейските и кавказките традиции. Много от тези традиции първоначално са обединени по време на Османската империя, многоетническа и многорелигиозна държава.

През първите години на републиката правителството инвестира голямо количество ресурси в изобразително изкуство като живопис, скулптура и архитектура. Това е направено с цел модернизация, но също така и на създаване на културна идентичност. Поради различните исторически фактори, определящи турската идентичност, културата на Турция съчетава усилия за модернизация и вестернизация, предприети в различна степен от 1800-те години насам, като едновременно поддържа традиционните религиозни и исторически ценности. Поредица от радикални реформи, в които централно място е вярата, са предприети след Първата световна война. Промените в политическата, правната, религиозната, културната, социалната и икономическата политика са предназначени да превърнат новата Република Турция в светска, модерна национална държава. Тези промени са осъществени под ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк^[1].

Културата на Турция обхващаща два континента, като наподобява обичаите и традициите, наследени от Османската империя, исляма, турските народи, дошли първоначално от азиатските степи, както и цивилизациите, народите и религиите, които ги предшестват в Анатолия, средиземноморския басейн, Близкия изток и Европа. Въпреки демографските катаклизми на ХХ век, съвременна Турция все още има, освен етническо турско мнозинство, малки остатъчни общности – арменци, гърци, както и значителни кюрдски и арабски малцинства.

Турска кунхя[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Турска кухня

Турската кухня се развила през вековете и има корени в кулинарните традиции на номадските тюркски племена, които от своя страна са повлияни от гръцката, средиземноморска, балканска, арабска, кавказка кухня, както и забраните на някои храни в ислямa^[2][3]. Както в целия ислямски свят, Турция има специални разпоредби относно храната и нейното приготвяне – харам (забранено) и халал (разрешено).

Някои традиционни храни са гевреци, лахмаджун, гьозлеме и различни видове кебап.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Турската литература включва устни композиции и писмени текстове на тюркски езици. Османската и азерската форми на турски език са основата на голяма част от писмения корпус. Те са силно повлияни от персийската и арабската литература^[4] и използват османската турска азбука.

Историята на тюркската литература обхваща период от близо 1300 години. Най-старите съществуващи записи на тюркски език са надписите на Орхон, намерени в долината на река Орхон в централна Монголия и датирани от 7 век. След този период, сред номадските тюркски народи в Централна Азия възниква традиция за устни епоси, като „Книгата на дядо Коркут“ от огузите – езиковите и културните предци на съвременния турски народ, и „Епопея на Манас“ на киргизите.

Започвайки с победата на селджуците в битката при Манцикерт в края на 11 век, огузите започват да се заселват в Анатолия и в допълнение към по-ранните устни традиции възниква писмена литературна традиция по теми, жанрове и стилове от арабската и персийската литература. През следващите 900 години, до малко преди падането на Османската империя през 1922 г., устните и писмените традиции остават до голяма степен отделени една от друга. С основаването на Република Турция през 1923 г. двете традиции се обединяват в едно.

Източници[редактиране | редактиране на кода]