Кумановско благотворително братство – Уикипедия

Кумановско благотворително братство
Покана от Кумановското благотворително братство
Покана от Кумановското благотворително братство
Информация
Типблаготворителна организация
Основана1907 година
Закрита1950 година
Положениенесъществуваща
СедалищеСофия
Езицибългарски

Кумановско благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от град Куманово и областта, съществувала в българската столица София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възпоменателна картичка на Кумановското благотворително братство с портрети на загиналите в Кумановско дейци на ВМОРО и ВМРО Коста Нунков († 1905), Боби Стойчев († 1906), Мите Кокошински († 1911) и Добре Витев († 1931)

Братството е основано на 16 септември 1907 година в София. Уставът е променян и допълван през 1920, 1921 и на 13 февруари 1927 година.[1]

На учредителния събор на македонските бежански братства от ноември 1918 година делегати от братството са Авксенти Георгиев и Манаси Кършутски,[2] който заедно с Карамфил Цветков участва като делегат на Кумановското братство в помирителната комисия между Съюза и Временната комисия на Третия велик събор на Македонските братства от 2 до 5 октомври 1921 година.[3]

Делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Авксенти Георгиев, Карамфил Цветанов и Теодоси Младенов.[4]

На 2 март 1924 година е избрано ръководство в състав Петко Трендафилов (председател), Йордан Кралев (подпредседател), Карамфил Цветков (секретар), Иван Саздов (касиер), Стойко Алексиев (съветник) и членове на контролната комисия Теодос Младенов и Траян Трайков (Стойков).[5][6] На 8 март 1925 година е избрано настоятелство в състав Карамфил Цветков (председател), Славчо Арсениев (подпредседател), Иван Саздов (касиер), Стоил Симеонов (секретар), Лазар Петров (съветник), и контролна комисия в състав Стойко Денков, Милан Димитров и Лазар Костов.[7] На 7 март 1926 година е избрано ново ръководство в състав Карамфил Цветков (председател), Христо Кириянов (подпредседател), Александър Иванов (секретар), Иван Саздов (касиер) и Тръпко Величков (съветник). В контролната комисия влизат Теодос Стаменов, Теодос Младенов и Наце С. Карапски.[8]

През 1938 година е избрано ръководство в състав Карамфил Стоянов (председател), Кирил Цветков (подпредседател), Христо Шойлаков (секретар), Стоил Бойков (касиер), Тръпко Божинов, Тома Цветанов и Цвятко Константинов са съветници. В контролния съвет са Иван Николов (председател), Цвятко Янков и Душко Милков са членове, а във Фонд „Братствен дом“ са Карамфил Стоянов (председател), Иван Георгиев (касиер), Стоил Бойков и Авксенти Борозанов са членове. Към тях по правило влизат председателите на мъжкото и женското кумановско братство.[5]

През 1941 година председател на братството е Карамфил Цветков.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 575.
  2. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  3. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 83.
  4. НБКМ-БИА C VIII 38
  5. а б Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 576.
  6. Хроника // „Независима Македония“ II (54). София, СМЕО, 18 април 1924. с. 3.
  7. Хроника // „Независима Македония“ III (102). София, СМЕО, 20 март 1925. с. 3.
  8. Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (153). София, СМЕО, 2 април 1926. с. 3.
  9. ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2