Леополд II – Уикипедия

Тази статия е за императора на Свещената Римска империя. За краля на Белгия вижте Леополд II (Белгия).

Леополд II
Leopold II
император на Свещената Римска империя
Роден
Починал
1 март 1792 г. (44 г.)
ПогребанИмператорска крипта, Виена, Австрия

РелигияКатолическа църква
Управление
Период1790 – 1792 г.
ПредшественикЙозеф II
НаследникФранц II
Други титликрал на Унгария
Герб
Семейство
РодХабсбург-Лотаринги
БащаФранц I
МайкаМария Терезия
Братя/сестриФердинанд Карл
Карл Йозеф Австрийски
Йозеф II
Максимилиан Франц фон Хабсбург
Мария-Каролина Австрийска
Мария Кристина Австрийска
Мария-Анна Австрийска
Мария Амалия Австрийска
Мария-Елизабет Австрийска
Мария-Габриела Австрийска
Мария-Антоанета
Мария Йозефа Австрийска
СъпругаМария-Лудовика Бурбон-Испанска (5 август 1765)
ДецаМария Терезия Австрийска
Франц II
Фердинанд III Тоскански
Карл Австрийски
Александер Леополд Австрийски
Йозеф Антон Йохан Австрийски
Мария Клементина Австрийска
Антон Виктор Австрийски
Йохан Австрийски
Райнер Йозеф Австрийски
Лудвиг Австрийски
Рудолф Австрийск
Мария Анна Австрийска
Мария Амалия Австрийска
Подпис
Леополд II в Общомедия

Леополд II (на немски: Leopold II), роден Петер Леополд Йоанес Антоний Йоахим Пий Готард (на немски: Petrus Leopoldus Ioannes Antonius Joachim Pius Gotthardus) от династията Хабсбург-Лотаринги, e император на Свещената Римска империя (1790 – 1792) и крал на Унгария (като Липот II).

Произход и управление на Тоскана[редактиране | редактиране на кода]

Той е трети син на император Франц I Стефан и Мария Тереза.

След смъртта на втория син на императора Карл, Леополд е назначен като представител на баща си на тосканския престол. След смъртта на Франц I (1765) Леополд поема управлението на Тоскана (с името Петер Леополд). Отначало под ръководството на доверената на императрицата маркиза Ботта и граф Розенберг, а след това самостоятелно като провежда последователни, но умерени реформи.


Император[редактиране | редактиране на кода]

Леополд II

През 1790 г. Леополд наследява императорската корона след смъртта на бездетния си брат Йозеф II. В наследство Леополд II получава държава в пълно разстройство. Новият император успява да успокои съсловното, националното и клерикалното недоволство. Въстанията в Белгия и Унгария са потушени. С подписването на Рейхенбахската конвенция (юли 1790), той успява да удържи Прусия от нахлуване в Полша. Провежданата от него поредна Австро-турска война завършва през 1791 г. с подписването на Свищовския мир.

Леополд, който е брат на френската кралица Мария Антоанета, се отнася внимателно към Великата Френска революция и едва след опита за бягство на френския крал започва преговори с Фридрих Вилхелм II за съвместни отбранително-настъпателни действия в негова защита и двамата подписват Пилницката декларация от 25 август 1791 г.

С приемането на френската конституция от страна на Луи XVI (14 септември 1791) Леополд приема, че във Франция е постигнато съгласие за Конституционна монархия. Нови усложнения го принуждават да сключи съюз с немските държави на 7 февруари 1792 г., но и в този момент Леополд II мисли предимно за отбрана. Леополд неочаквано умира на 1 март 1792 г.

Най-големият му син става негов приемник – император Франц II.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на император Леополд II в гробницата Капуцинер във Виена

Леополд II се жени на 5 август 1765 г. в Инсбрук за инфанта Мария Лудовика (1745 – 1792), дъщеря на крал Карл III от Испания от династията Бурбони, и съпругата му принцеса Мария-Амалия Саксонска. Двамата имат 16 деца:

  1. ∞ 1788 Елизабет Вюртембергска (1767–1790)
  2. ∞ 1790 Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска (1772 – 1807)
  3. ∞ 1808 Мария-Людовика де Австрия-Есте (1787 – 1816)
  4. ∞ 1816 Каролина Августа Баварска (1792 – 1873)
  1. ∞ 1790 Мария Луиза от Неапол-Сицилия (1773−1802)
  2. ∞ 1821 Мария Анна Саксонска (1799 – 1832), дъщеря на принц Максимилиан фон Саксония (1759 – 1838)
  1. ∞ 1799 Александра Павловна (1783 – 1801)
  2. ∞ 1815 Хермина фон Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм (1797 – 1817)
  3. ∞ 1819 Мария Доротея Вюртембергска (1797 – 1855)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Leopold II. (deutscher Kaiser). Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 432 – 442 (Digitalisat).
  • Heinrich von Zeißberg: Leopold II. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 18, Duncker & Humblot, Leipzig 1883, S. 322 – 336.
  • Adam Wandruszka: Leopold II. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 260 – 266 (Digitalisat).
  • Helga Peham: Leopold II. Herrscher mit weiser Hand. Styria, Graz u. a. 1987, ISBN 3-222-11738-1.
  • Friedrich Weissensteiner: Die Söhne Maria Theresias. Kremayer & Scheriau, Wien 2004, ISBN 3-218-00726-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]