Лигурия – Уикипедия

Лигурия
Liguria
регион в Италия
Знаме
      
Герб
Местоположение на Лигурия в ИталияМестоположение на Лигурия в Италия
Страна Италия
ЗонаСеверозападна Италия
Главен градГенуа
Площ5410 km²
Население1 615 986 души (2009)
299 души/km²
ПровинцииГенуа
Империя
Савона
Специя
ПрезидентКлаудио Бурландо (ДП)
Официален сайтwww.regione.liguria.it
Лигурия в Общомедия

Лигурия (на италиански: Liguria, на лигурски: Ligüria) e историческа област и административен регион в Северозападна Италия с население 1 615 441 жители (2009).

Граничи на север с регион Пиемонт, на изток с регионите Емилия-Романя и Тоскана, на юг с Лигурското море и на запад с Франция.

Регионалната територия се състои от малка ивица земя между Апенините и морето, и традиционно се разделя от административния център, Генуа, на „Западно крайбрежие“ (Riviera di Ponente) и „Източно крайбрежие“ (Riviera di Levante). Туризмът е важен заради природните привлекателности на бреговете.

Лигурия е била основната част от независимата държава Генуезка република от 11 век до 1797 г. След наполеоновия период тя е част от Сардинското кралство и през 1861 г. влиза в Италианското кралство.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пред 2 век пр.н.е. на лигурската територия живеят древните лигури, а древните гърци и финикийците основават няколко колонии на бреговете. От името на това древно племе идва съвременната дума „Лигурия“. След 2 век пр.н.е. районът е превзет от римляните. През римския период главните центрове са Генуа (латинско име: Genua), Саво (латинско име: Savo, днес Савона), Вада Сабация (латинско име: Vada Sabatia, днес Вадо Лигуре), Албиум Интемилиум (латинско име: Albium Intemilium, днес Вентимиля), и Лунае (латинско име: Lunae, днес Луни).

След падането на Римската империя районът е разорен от готските нашествия (535 – 553 г.) и е превзет от византийците. През 641 г. лангобардите превземат района, и после франките го завоюват. Лигурия участва в Свещената римска империя, обаче Генуа се налага като свободен град.

Карта на Лигурия

Генуа става свободна комуна, а после независима република. Градът създава търговска империя през Средновековието, с колонии в цялото Средиземно море (Корсика и Кипър) и Черно море (Крим). През разширението си Република Генуа се сблъсква с другите италиански морски републики, Венеция и Пиза. В 1451 г. в Генуа се ражда Христофор Колумб. След откритието на американския континент и възхода на отоманската империя икономиката на република Генуа влиза в криза и разширението в околната територия започва. През 1528 г. Генуа превзема Савона: територията на републиката е като днешната регионална територия.

През 1797 републиката Генуа се превзема от Наполеон и се присъединява от френската империя. След Виенския конгрес районът е анексиран от Сардинското кралство. Много важни лигурски хора участват италианското движение за независимостта, Рисорджименто: Джузепе Гарибалди, Джузепе Мацини, Гофредо Мамели, и т.н.

През 1861 г. Лигурия участва Кралство Италия и през 1946 г. италианската република.

География[редактиране | редактиране на кода]

С площ 5.410 км², Лигурия е един от най-малките региони в Италия, а с повече от 1.600.000 жители, това е четвъртият регион в Италия по гъстота (298 души/км²). Обаче хората живеят особено на бреговете, тъй като територията е много планинска и горите покриват 70% от нея.

Лигурската територия се състои от тънка ивица земя, от френската граница на запад, където се намират приморските Алпи и продължава към изток до Специйския залив, на границата с регион Тоскана. Територията е включена между Апенините и Лигурското море и е много планинска. В някои зони планините са високи (близо до Вентимиля – 2700 – 3000 м) а в други са ниски (близо до Генуа и Савона – 500 м).

Лигурското море, отсреща на Лигурия, е част от Средиземното море. Много важен е Генуезкият залив, който придава форма на територията. Важни са и по-малките Специйски залив и заливът Тигулио. Бреговете в Източното крайбрежие са особено високи и насечени, а в Западното крайбрежие са по-ниски и понякога песъчливи. Реките са много малки и с нередовно течение през годината, тъй като планините са много близко до морето.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Регионът се разделя на 4 провинции и 235 общини.

Провинция Площ
(км²) 		Население
(души) 		Гъстота
(души./км²) 		Общини
(№)
  • 1.838
  • 1.156
  • 1.545
  • 881
  • 890.863
  • 215.591
  • 281.620
  • 219.366
  • 485
  • 187
  • 182
  • 249
  • 67
  • 67
  • 69
  • 32
  • Общо
  • 5.420
  • 1.607.440
  • 297
  • 235

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на региона през 2009 година е 1 615 441 души. Най-голямата част на населението живее на бреговете в големи или средни центрове. Населението на вътрешните планинни селища е малко. През декември 2006[1] чужденците са 80.735, около 5% на населението.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на Лигурия е много развита в трите сектора. Пъвричният сектор се обосновява на земеделско качествено производство и на риболовските действия на бреговете.

Лигурската промишленост е много важна, с големи промишлени центрове в градовете като Генуа и Специя. Промишлените действия се обосновават на търговията на големите пристанища в Генуа, Специя и Савона, където се намират и много важни корабостроителници. Вносът на необработени материали е подпомогнал развитието на черната металургия, на петролхимията и на металургията.

Икономически данни[редактиране | редактиране на кода]

Това е таблица с регионалния брутен вътрешен продукт и БВП на човек[2] за Лигурия от 2000 до 2006 г.:

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006
Брутен вътрешен продукт
(милиона Евро)		 33.669,8 35.534,7 36.053,6 37.218,6 38.644,1 39.913,5 41.004,5
БВП на човек
(Евро)		 21.264,2 22.568,9 22.948  23.633,8 24.382,7 24.927,3 25.484,5

Това е таблица с БВП[2] на Лигурия през 2006 г., разделен според главните икономически дейности:

Икономически дейности БВП (милиона Евро) % от регионалния БВП % от италианския БВП
Земеделие и риболов € 611,9 1,49% 1,84%
Промишленост € 4.030,7 9,83% 18,30%
Строителство € 2.261,8 5,52% 5,41%
Търговия, туризъм, транспорт и комуникация € 10.285  25,08% 20,54%
Финансово посредничество, дейности за недвижими имоти € 10.898,9 26,58% 24,17%
Други служби € 8.512,1 20,76% 18,97%
ДДС и косвени данъци € 4.404,2 10,74% 10,76%
Общ БВП на Лигурия € 41.004,5

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Морфологията на лигурската територия тежко обуславя земеделското производство, тъй като земята може да се обработва само близо до брега или в долините сред планините.

Отглеждат се плодове, маслини и, в Западното крайбрежие цветя. Цветарството е много развито, тъй като в Лигурия се произвежда половината от националното цветно производство; затова Автомагистралата A10, която пресича западната лигурска територия е наречена „Цветна Магистрала“.

Много важно е производството на плодове (лимони, праскови и кайсии), на маслини (в районите близо до селища Лейви, Лаваня и Сестри Леванте) и на лози за вина.

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Корабостроителница „Финкантиери“ в Рива Тригозо.

В Лигурия се намират някои от най-важните промишлени центрове в Италия, особено механични и строителни, в районите на Генуа, Специя, Сестри Леванте и Рива Тригозо. Такива промишлени центрове са възбудили други съотносителни второстепенни дейности.

Високотехнологичните промишлени дейности разширяват влиянето си на регионалното стопанство. Затова новият корабен окръг е бил построен в Специя, за нуждата на събирането на производствените корабни дейности в единствен център.

В планинните общини, особено в район Валфонтанабуона, много важни са добивът и изработването на плочата от шисти, общо наречена „черен камък“. Този камък е експортиран в цяла Европа. Други дейности на лигурските долини са изработването на пластмасите, на дървесината и на хартията. В селищата Албисола Марина и Албизола Супериоре характерично се произвежда керамиката.

Сред италианските региони, Лигурия е 19-и за производство на хидроелектрическа енергия (187,2 GWh), 11-и за производство на термоелектрическа енергия (11.227,5 GWh), 9-и за Вятърна енергия (8,4 GWh) и 17-и за производство на енергия от биологически материи (45,4 GWh)[3].

Термоелектрически централи се намират в Генуа[4], в Специя[5] и Вадо Лигуре[6].

Намират се и други централи за производството на енергия[7]:

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Заливът на Портофино.

Туристическите дейности са много развити и важни за лигурското стопанство[9]. Мекият климат, хубавите пейзажи в районите като Чинкуе тере или като градовете Портофино или Порто Венере и доброто качество на службите, привличат много туристи от Италия и от чужбина.

Най-голямата част от туристическия прилив идва в Лигурия през лятото за безчетните плажове и добрите къпални служби[10].

Освен летния туризъм, Лигурия предлага други видове туризъм, като земеделски туризъм, риболовен туризъм и културен туризъм (изложби, конгреси, фестивали и стари селища).

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ demo.istat.it
  2. ↑ а б Данни Istat – Регионални таблици // Архивиран от оригинала на 2008-03-09. Посетен на 2010-02-02.
  3. ↑ Dati „Terna“ 2006 Dati di produzione (pdf) Архив на оригинала от 2012-01-12 в Wayback Machine.
  4. ↑ ((it)) Descrizione della centrale termoelettrica di Genova Архив на оригинала от 2008-04-17 в Wayback Machine.
  5. ↑ ((it)) www.enel.it Архив на оригинала от 2007-12-24 в Wayback Machine.
  6. ↑ ((it)) www.tirrenopower.com Архив на оригинала от 2009-06-13 в Wayback Machine.
  7. ↑ ((it)) Perché l'elettricità da fonti rinnovabili? Архив на оригинала от 2006-11-28 в Wayback Machine.
  8. ↑ Scheda della centrale eolica // Архивиран от оригинала на 2007-03-13. Посетен на 2010-02-03.
  9. ↑ [1] Туризъм в Лигурия ((it))
  10. ↑ ARPAL: Данни за морския туризъм в Лигурия, архив на оригинала от 12 януари 2008, https://web.archive.org/web/20080112070537/http://www.arpal.org/Balne/balneazione.htm, посетен на 4 февруари 2010 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лигурия&oldid=12063536“.