Линеар Б – Уикипедия

Линеар Б е писменост, която се е използвала за записване на микенски език (ранен старогръцки език) в периода около 13 век пр.н.е. Линеар Б предхожда гръцката азбука с няколко века и по всяка вероятност излиза от употреба след залеза на микенската цивилизация. В историята на Древна Гърция следва период, в който липсва писменост: Тъмните векове или „Геометрична епоха“.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Писмото Линеар Б по всяка вероятност е сродно с Линеар А, използвано за записване на минойския език, който е неразшифрован. Тази хипотеза се потвърждава от факта, че Линеар Б е зле пригодено към фонетичния принцип за записване на гръцкия език. Линеар Б е отчасти сричково писмо с допълнителни пиктограми или идеограми за обозначаване на различни граматически категории, подобно на японската писменост.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Линеар Б се употребява предимно за административни нужди. Предполага се, че писмото се е използвало от професионални писари, чиито роден език е бил минойският, а не старогръцкият. Например някои пиктограми са доста близки до тези от Линеар А, а други са зле пригодени към фонетичните особености на старогръцкия език, например различаването на /r/ и /l/.

Главните градове и дворците на о. Крит са използвали Линеар Б, за да водят счетоводните си сметки и доставките на стоки. Основните стоки са вълна, овце и зърно, често предназначени за жреци и отреди от морски стражи. Плочките са се пазили в кошници, съдейки по отпечатъци от плетени кошове върху плочките. Когато сградите, в които са се съхранявали плочките, се опожаряват, много плочки се изпичат и запазват повече от 3000 години.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Линеар Б се състои от около 200 знака: фонетични знаци и пиктограми или идеограми. Знаците, които предават срички имат следните звукови стойности:

-a -e -i -o -u
a e i o u
d- da de di do du
j- ja je jo ju
k- ka ke ki ko ku
m- ma me mi mo mu
n- na ne ni no nu
p- pa pe pi po pu
q- qa qe qi qo
r- ra re ri ro ru
s- sa se si so su
t- ta te ti to tu
w- wa we wi wo
z- za ze zo

Разшифроване[редактиране | редактиране на кода]

Надписи от Микена на Линеар Б.

Първата глинена плочка в Кносос е открита от британския археолог Артър Еванс на 31 март 1900 г., а на 6 април е открито голямо количество плочки с размери 12 х 25 см.

Номерацията на символите от Линеар Б, която се използва и до днес, е въведена от американския професор Емет Бенет. Той е един от първите учени, които предполагат, че Линеар А и Линеар Б предават различни езици.

Дешифрирането на Линеар Б е повратен момент в изследването на микенската цивилизация. То е направено от Майкъл Вентрис и Джон Чадуик между 1951 и 1953 година[1][2][3]. Вентрис отначало твърди, че езикът на Линеар Б не е старогръцки, впоследствие доказва, че наистина Линеар Б е ранна форма на старогръцки език[4].

Преди тях изследователката Алис Кобер създава графи, свързващи определени знаци, изпълняващи някаква граматическа функция. Тя забелязва, че някои думи имат общи корени и наставки и стига до извода, че с Линеар Б се записва флексивен език, където думите се скланят. Тя обосновава предположението си с факта, че Линеар Б съдържа прекалено много знаци, за да бъде азбука, но броят им е недостатъчен, за да бъде изцяло йероглифно писмо. Така Кобер стига до извода, че всеки знак предава отделна сричка. Въз основа на нейния труд Вентрис успява да разчете произношението на сричките и открива за всеобщо учудване, че езикът е ранна форма на старогръцки. Това измества с около 600 години назад във времето писмената история на старогръцкия език.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ М. Ventris and J. Chadwick, Evidence for Greek Dialect in the Mycenaean Archives, Journal of Hellenic Studies, 75, 1953, pp. 84 – 105.
  2. ↑ J. Chadwick, The Decipherment of Linear B, New York, 1958.
  3. ↑ M. Ventris, J. Chadwick, Documents in Mycenaean Greek, Cambridge, 1956
  4. ↑ Cracking the code: the decipherment of Linear B 60 years on // 13 Oct 2012. a difficult and archaic Greek, but Greek nevertheless (на английски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Chadwick, John. The Decipherment of Linear B. Second edition (1990). Cambridge University Press, 1958. ISBN 0-521-39830-4.
  • Chadwick, John. Linear B and Related Scripts; „Reading the Past“. Third impression (1997). University of California Press/British Museum, 1987. ISBN 0-520-06019-9.
  • Chadwick, John. The Mycenaean World. Cambridge University Press, 1976. ISBN 0-521-29037-6.
  • Levin, Saul. The Linear B Decipherment Controversy Re-examined. State University of New York Press, 1964.
  • Robinson, Andrew. The Story of Writing. Paperback edition (1999). Thames and Hudson, 1995. ISBN 0-500-28156-4.
  • Ventris, Michael and Chadwick, John. Documents in Mycenaean Greek. Second edition (1974). Cambridge University Press, 1956. ISBN 0-521-08558-6.
  • Singh, Simon. The Code Book. Anchor, 2000. ISBN 0-385-49532-3.
  • Ventris, Michael. Work notes on Minoan language research and other unedited papers. Edizioni dell'Ateneo 1988 Roma, 1988.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Линеар_Б&oldid=11725091“.