Лукино Висконти – Уикипедия

Лукино Висконти Luchino Visconti
италиански режисьор
Висконти, 1972 г.
Роден	Лукино Висконти ди Модроне 2 ноември 1906 г. Милано, Италия
Починал	17 март 1976 г. (69 г.) Рим, Италия
Погребан	Италия
Националност	Италия
Режисура
Активност	1935–1976
Оскари	номинация (1970)
Награди на БАФТА	номинация (1972)
Други награди	1963 „Златна палма“ (Кан) 1965 „Златен лъв“ (Венеция) 1971 „Давид на Донатело“ 1973 „Давид на Донатело“
Семейство
Партньор	Хелмут Бергер
Уебсайт	Страница в IMDb
Лукино Висконти в Общомедия

Лукино Висконти (на италиански: Luchino Visconti) (2 ноември 1906 г. – 17 март 1976 г.) е италиански филмов, театрален и оперен режисьор и сценарист.^[1]

Произхождащ от знатен благороднически род и самият той носещ титлата граф, Висконти твори в периода на „златните години“ на европейското кино през 50-те и 60-те години на XX век, работейки с едни от най-големите европейски звезди, сред които София Лорен, Марчело Мастрояни, Ален Делон, Клаудия Кардинале и други. Името му остава в историята на световната кинематография като един от инициаторите на направлението Италиански неореализъм, както и с класически произведения от следващите му творчески периоди, като Роко и неговите братя (1960), Гепардът (1963), който е удостоен с награда „Златна палма“ на Фестивала в Кан и Смърт във Венеция (1971), получил специален приз отново на Фестивала в Кан. През своята кариера Висконти получава номинации за наградите Оскар и БАФТА.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Лукино Висконти ди Модроне на 2 ноември 1906 година в Милано, Италия.^[2] Той е едно от седем деца на заможно семейство с аристократичен произход. Баща му Джузепе Висконти ди Модроне е херцог на Грацано.

Още в ранните си години Лукино е в досег с изкуствата, музиката и театъра. Той се среща с прославения композитор Джакомо Пучини, както и други видни представители на италианската култура като диригента Артуро Тосканини и поета Габриеле д'Анунцио.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Филмовата му кариера започва като асистент режисьор на Жан Реноар за филмите му Toni (1935) и Une partie de campagne (1936). Всичко това се случва благодарение на посредничеството на общата им приятелка Коко Шанел. След това Висконти заминава за кратко време в САЩ, където посещава Холивуд. При завръщането си в Италия той отново работи като асистент на Реноар за филма La Tosca (1939), продукция, която е прекъсната поради началото на Втората световна война и завършена по-късно от германския режисьор Карл Кох.

През 1943 година, в сътрудничество с Джани Пучини, Антонио Пиетранджели и Джузепе Де Сантис, Висконти написва сценария за първия си филм като режисьор – „Натрапчивост“ (1943), първият филм в течението на Италианския неореализъм и неофициална адаптация по романа на Джеймс Кейн „Пощальонът винаги звъни два пъти“.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Лукино Висконти в Internet Movie Database
• Лукино Висконти в

Портал „Биографии“          Портал „Италия“

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RKD ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat

Портал „Италия“