Мала Фуча – Уикипедия

Мала Фуча
Поглед отдалеч към Мала Фуча
Поглед отдалеч към Мала Фуча
Общи данни
Население95 души[1] (15 март 2024 г.)
14,6 души/km²
Землище6,579 km²
Надм. височина693 m
Пощ. код2669
Тел. код07044
МПС кодКН
ЕКАТТЕ46262
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Бобов дол
Елза Величкова
(Партия на зелените, БСП за България, ИТН, Републиканци за България; 2015)
Мала Фуча в Общомедия

Мала Фуча е село в Западна България. То се намира в община Бобов дол, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мала Фуча се намира в полите на Конявската планина и по-точно под югозападната част на връх Колош, в близост до село Голема Фуча, но на по-малка височина.

Мала Фуча се намира в малка котловина, на 6-7 км от Бобов дол, 21-22 км от Дупница и около 35 км от Кюстендил.

Оградена е от юг, запад, и север от хълмове, обрасли с габър и дъб. Навътре в диплите на планината има и букова гора. Дори има местност наречена „Буката“, където расте само бук. Преди около 60 години покрай селото се засаждат иглолистни дървета.

Само на изток селото е открито, като от тази страна тече местната река. Поради това си разположение селото е защитено от ветрове.

История[редактиране | редактиране на кода]

Съществува хипотезата, че в миналото на това място е имало воден басейн, тъй като в планината се намират черупки на морски охлювчета.

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

За селото има няколко легенди.

  • Някога в района на село Бабино живяла една вдовица с децата си. На най-големите ѝ двама синове им казвали „Фучите“. Оженила ги майка им, дала им по двайсет овце и ги изпратила да живеят на ергеците – големият в полите на „Колош“, а малкия в подножието на нашия балкан, до реката. Така от семейството на малкия Фуча възникнало селището.
  • Друга, по-вероятна, легенда е името на селото да идва от турската дума fici – фучия, което значи бъчва. Заобиколено от три страни с баири, то действително прилича на бъчва, или по-скоро на яма, образувана при изваждане от земята на грамадна бъчва.
  • Още една легенда е, че някога от Злокучане, по време на османската власт избягали двама братя, преследвани от турците. Единият от тях отишъл под „Колош“ и създал Голема Фуча, а другият създал Мала Фуча.
  • Сред местните съществуват предположения, че първопоселникът и създател на селото може да е някой потомък на някои от разбитите, посечени и разпръснати въстаници от Македония и Кюстендилско от въстанието през 1689 г.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Има три църкви от турско време. Една се намира в центъра на селото, втората е недостроена, а третата е на една планина, на която някога са се правили събори.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В селото се провеждат два събора:

  • Събор – провежда се в средата на юни
  • Събор – провежда се в началото на септември, повечето пъти е на 6 септември.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мала фуча“, д-р Никола Костадинов Георгиев, 1999 година

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]