Марин Маринов (офицер) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Марин Маринов.

Марин Маринов
български офицер
Изображение на М. Маринов от паметната плоча поставена на „Три уши“
Изображение на М. Маринов от паметната плоча поставена на „Три уши

ЗваниеКапитан
Години на служба1878 – 1885
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиЗнаме на Българската армия Българска армия
Командвания3-ти пехотен полк
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеРобърт колеж
Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Марин Янакиев Маринов е български офицер (капитан), флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, герой от Сръбско-българската война (1885).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марин Маринов е роден на 25 март 1856 година в Русе в семейството на търговец.[1] На 7-годишна възраст постъпва в петкласното училище в родния си град, което завършва през 1870 година. В 1872 година продължава образованието си, като постъпва в престижния по това време Робърт колеж в Цариград. След завършването си през 1876 година[1] се завръща в Русе и започва работа като писар при местен търговец на жито. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е вече книговодител в клон на Отоманска банка. През август 1878 година Маринов постъпва на военна служба в 14 русенска дружина. На 9 ноември същата година е изпратен командировка в София, където на 12 декември постъпва във Военното училище.

Завършва с първия випуск през 1879 година, произведен е в чин прапоршчик и назначен в 23-та русенска пехотна дружина. По-късно е произведен в чин подпоручик и назначен за адютант на княз Александър I Батенберг. На 30 август 1882 е произведен в чин поручик. Като поручик в софийската 1-ва дружина същата година е прикомандирован във военна част в Царское село, Русия.[2] Постъпва в Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум, която завършва прз 1883 година.[2]

След като през 1885 година се завръща в България, на 30 август е произведен в чин капитан, като продължава да служи като адютант на княза. На 21 септември 1885 година по негова молба е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, чието командване поема на 1 октомври.[3]

Сръбско-българска война[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) полкът на капитан Маринов се сражава при Врабча (3 ноември) и при Сливница (5 – 7 ноември), където увличайки след себе си войниците в атаката на височините Три уши, проведена на 7 ноември е тежко ранен и по-късно умира от раните си. За показаната храброст в сраженията на 6 и 7 ноември е награден с орден „За храброст“ IV степен.

Капитан Марин Маринов умира на 18 декември 1885 г. На височината Три уши е поставен негов мемориал, където е прострелян смъртоносно.

Мемориала на к-н Марин Маринов, поставен на вр. „Мека Црев“.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За храброст“ IV степен
  • Орден „За заслуга
  • Пруски орден на червения ордел IV степен
  • Руски орден „Св. Станислав“ III степен
  • Румънска звезда V степен
  • Сръбски орден „Такова“ IV и V степен
  • Орден на Филип Великодушний от Хесенското Велико Херцогство

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 384.
  2. а б Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 141
  3. Рангелов, стр. 104

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
  • Зафиров, Д., Златева, А., Генерал Йордан Венедиков – избрани произведения, София, 1991, Военно издателство
  • Мамарчев, Д., Портрети и кратки биографически свъдения за загиналитъ български офицери и портупей-юнкери въ войната съ Сърбия презъ 1885 г., София, 1890, Придворна Печатница Б. Шимачекъ
  • Рангелов, Л., Храбри идат твоите капитани, София, 1885, Военно издателство, с. 101 – 110 (Капитан Марин Маринов от Иван Бонев)
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.