Марин Янев – Уикипедия

Марин Янев
български актьор
На премиерата на „Избрани пиеси“ от Георги Данаилов, 11 декември 2010
Роден	17 февруари 1943 г. (81 г.) Варна, Царство България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност	1964 –
Значими роли	Рандъл Патрик Макмърфи в „Полет над кукувиче гнездо“ (театър „Сълза и смях“)
Награди	3 награди „Икар“ и 1 „Акеер“
Семейство
Съпруга	Цветана Цветкова
Деца	Кристина Янева Марина Янева
Уебсайт	Страница в IMDb
Марин Янев в Общомедия

Марин Димитров Янев е български театрален, филмов и озвучаващ актьор. Той е дългогодишен член на трупата на Народния театър „Иван Вазов“ в София. Носител на награда за мъжка роля от Съюза на артистите в България (САБ) през 1980 г. и 2015 г. и на „Аскеер“ за поддържаща роля през 1998 г.^[1]

Кариера в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 февруари 1943 г. в град Варна, Царство България.

Завършил е актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1963 – 1967) в класа на Боян Дановски.

Работи в държавни театри във Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна (1967 – 1968), Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1968 – 1969), театър „Сълза и смях“ София (1969 – 1985). От 1985 г. е част от трупата на Народния театър в София.^[2] Играе и на сцената на Театър 199. Член на СБФД.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

• „Полет над кукувиче гнездо“ – МакМърфи
• „Дон Жуан“ – дон Жуан
• „Гео“ – Бащата
• „Вишнева градина“ – Борис Борисович Симеонов Пишчик
• „Обърни се с гняв назад“ – Клиф

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

• „Страшният съд“ (1992)
• „Крадецът на тролейбуси“ от Георги Данаилов (1990)
• „Театърът от времето на Нерон и Сенека“ (Едвард Радзински) (1990) – Сенека
• „Егмонт“ (Гьоте) (1989)
• „Дълъг ден“ (1988) (Виктория Токарева) - журналист
• „Призраци“ (Хенрик Ибсен), 2 ч. (1988)
• „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Антон Попов
• „Главният редактор“ (Игор Барах и Олег Сатник) (1987)
• „Великото чудо“ (Николай Георгиев) (1986)
• „Кабинетна история“ (Рустам Ибрахимбеков) (1986) – Стеблов
• „С вкус на горена захар“ (1984) (от Божидара Цекова, сц. Роксена Кирчева, реж. Асен Траянов)
• „Щурци в студено време“ (1983) (Георги Крумов)
• „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
• „Фантазия за Веласкес“ (1980) (Антонио Буеро Вайехо), 2 части
• „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров), 2 части
• „Златното покритие“ (1979) (Драгомир Асенов)
• „Ернани“ (1979) (Виктор Юго)
• „Емилия Галоти“ (Готхолд Ефраим Лесинг) (1978)
• „Чуждата жена и мъжът под кревата“ (сц. Асен Траянов по едноименния разказ на Фьодор Достоевски, реж. Мирослав Стоянов)
• „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – статски съветник
• „Скъперникът“ (1972) (Молиер)

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Баща му е бил театърмайстор, а майка му е гардеробиерка.

Янев е женен за актрисата Цветана Цветкова и има две дъщери.^[3] Кристина Янева е актриса, a Марина Янева е сценограф.

Кариера на озвучаващ актьор[редактиране | редактиране на кода]

Марин Янев се занимава с озвучаване на реклами, филми и сериали от началото на 80-те години на двадесети век до около 2017 г.

Дублира Жерар Филип в ролята на Амедео Модиляни в „Монпарнас, 19“, бащата на Мулан в „Мулан“, Антъни Хопкинс в ролята на Чарлс Морз в „Острието“.

Измежду известните сериали озвучени от него са „Улиците на Сан Франциско“, „Съдружници по неволя“, „Зина - принцесата воин“ (дублаж на студио Доли), „Семейство Сопрано“ (дублаж на студио Доли), „Наричана още“ и „Монк“, както и анимационни сериали като „Приключенията на гумените мечета“, „Малката русалка“ (дублаж на БНТ), „Тимон и Пумба“ и „Междузвездни войни: Войните на клонираните“.

През 2017 г. решава да се оттегли от дублажа. Едни от последните му роли са руския компютърен анимационен филм „Овца или вълк“ за Про Филмс^[4] и американския „Колите 3“ за Доли Медия Студио.

След 5-годишно прекъсване, през 2022 г. озвучава Куч-Ел (бащата на Крипто) в анимационния филм „DC Лигата на супер-любимците“.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

• Заслужил артист (1984).
• Награда на САБ: „за мъжка роля“ за (МакМърфи) в пиесата „Полет над кукувиче гнездо“ (1982).
• „Наградата на София“: „за мъжка роля“ за (Петрунов) от „Златното покритие“ (1982).
• „II награда“: „за мъжка роля“ за (Андреев) от „Есента на един следовател“ на национален преглед на българската драма и театър (1984).
• Награда Аскеер „за поддържаща роля“ за (Господа) в постановката „Църква за вълци“ (1998).
• Носител е на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за водеща мъжка роля“, за ролята на (Фернар) във „Вятър в тополите“, Младежки театър „Николай Бинев“, 2015.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• ((en)) Марин Янев в Internet Movie Database
• ((ru)) Марин Янев в КиноПоиск
• ((ru)) Марин Янев в Кино-Театр

Нормативен контрол ISNI LCCN VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „България“