Марк Апулей – Уикипедия

Марк Апулей^[1] (на латински: Marcus Appuleius) e политик на ранната Римска империя.^[2]

Произход и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от фамилията Апулеи и е син на претор Секст Апулей I и Октавия Старша. Брат е на Секст Апулей (консул 29 пр.н.е.).

През 45 пр.н.е. става авгур и квестор и след това проквестор в Азия. През 44 пр.н.е., след убийството на Юлий Цезар, той помага с пари и трупи на Марк Юний Брут.^[3] През 43 пр.н.е. е проскрибиран от триумвирите и бяга при Брут. През 42 пр.н.е. става проконсул на Витиния. След смъртта на Брут той дава през 42 пр.н.е. провинцията на Марк Антоний и остава при него.^[4]

През 20 пр.н.е. е консул заедно с Публий Силий Нерва.^[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Smith, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology > v. 1, page 248