Марсейез (лек крайцер, 1935) – Уикипедия

„Марсейез“
Marseillaise
Лекият крайцер „Марсейез“
Флаг Франция
Клас и типЛек крайцер от типа „Ла Галисионер“
ПроизводителAteliers et Chantiers de la Loire в Нант, Франция
Служба
Заложен23 октомври 1933 г.
Спуснат на вода17 юли 1935 г.
Влиза в строй10 октомври 1937 г.
Потънал27 ноември 1942 г. (опожарен)
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост7722 t (стандартна);
9246 t (пълна)
Дължина179,5 m
Дължина между перпендикулярите
172,0 m
Ширина17,48 m
Газене5,1 – 5,35 m
Броняпояс: 105 mm;
палуба: 38 mm;
барбети: 95 – 70 mm;
кули: 100 – 50 mm;
траверси: 60 – 20 mm;
надлъжна преграда: 20 mm;
бойна рубка: 95 – 50 mm
Задвижване2 парни турбини Parsons;
4 водотръбни котли Indret
Мощност84 000 к.с. (61,8 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост31 възела
(57,4 km/h)
Далечина на
плаване
7000 морски мили при 12 възела ход;
Запас гориво: 1569 t
Екипаж540 души;
във военно време:
636 – 674 души
Името на френски език
означава Марсилеза
Въоръжение
Артилерия3x3 152 mm;
Зенитна артилерия4x2 90 mm;
4x2 13,2 mm картечници
Торпедно
въоръжение

2x2 550 mm ТА
Самолети1 катапулт;
2 – 4 хидроплана[1]
„Марсейез“ в Общомедия

„Марсейез“ (на френски: Marseillaise) е френски лек крайцер от типа „Галисионер“, използван през 1937 – 1942 година.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

След влизането в строй през ноември 1937 г. корабът, наречен на „Марсилезата“, е включен в състава на 3-та дивизия крайцери на Средиземноморския флот и се базира в Тулон. След реорганизацията на френските ВМС, 3-та дивизия влиза в състава на 4-та ескадра, наречена още Леки ударни сили на Средиземно море и се базира в Бизерта[2]

След капитулацията на Франция „Марсейез“ в състава на 3-та дивизия крайцери е включен в Съединението на Откритото море, сформирано на 25 септември 1940 г. от най-боеспособните кораби на флота[3]. Деятелността на това съединение крайно ограничена, както поради ограниченията наложени от немска страна, така и поради дефицит за гориво[4].

На 27 ноември 1942 года „Марсейез“ се намира в Тулон, където се намира на пирса, редом с тежкия крайцерАлжери“. Получавайки заповед за унищожаване на кораба, командирът на крайцера заповядва да се детонират минните заряди. В резултат на взривовете са разрушени котлите, турбините и артилерията на главния калибър, а самият кораб потъва с крен на левия борд. Пожарът на борда продължава с нови взривове и спира едва на 3 декември 1942 г[5]. Разрушеният кораб, предаден на италианците, вече не подлежи на възстановяване. Към работите по неговото разкомплектоване те пристъпват през април 1943 г., но сключването на примирието на Италия със Съюзниците прекъсва това. Останките на кораба са допълнително разрушени в хода на нападенията на съюзната авиация над Тулон. Останалото от крайцера е извадено вече след края на войната, на 8 април 1946 г. и е предадено за скрап[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М, Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5. с. 277.
  2. Патянин С. В. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. с. 160 – 161.
  3. Патянин С. В. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. с. 186.
  4. Патянин С. В. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. с. 188 – 189.
  5. Патянин С. В. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. с. 217.
  6. Патянин С. В. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. с. 220.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007, 362 с. ISBN 5-69919-130-5.
  • Патянин С. В. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. М, Яуза, ЭКСМО, 2012. ISBN 978-5-699-58415-4.
  • Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Osborne E. W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.
  • Jordan J., Moulin J. French Cruisers. 1922 – 1956. London, Seafort Publishing, 2013. ISBN 978-1-84832-133-5.
  • Smith P. C., Dominy J. R. Cruisers in Action 1939 – 1945. London, William Kimber, 1981, 320 с. ISBN 0718302184.
  • Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
  • Moulin J. Les croiseurs de 7600 tonnes. Nantes, Marines edition, 2002. ISBN 2-909675-90-4.
  • Le Masson H. Navies of the Second World War The French Navy Volume 1. London, Macdonald&Co Publishers Ltd, 1969. ISBN 0-356-02834-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]