Материя (физика) – Уикипедия

Тази статия е за понятието, използвано във физиката и химията.

Вижте пояснителната страница за други значения на Материя.

Ако се използва дефиницията на „кварки и лептони“, елементарните и съставни частици, изградени от кварки (във виолетово) и лептони (в зелено) са „материя“, докато калибровъчните бозони (в червено) не са „материя“ доколкото представляват носители на взаимодействията.

Материята най-общо казано е всичко, което има маса и обем. Материята може да се определи и като субстанцията, от която са съставени атомите и молекулите. Тя може да съществува в много агрегатни състояния: твърдо, течно, газообразно, плазма, Бозе-Айнщайнова кондензация, фермионов кондензат, свръхфлуид, свръхкритичен флуид, аморфно твърдо тяло, времеви кристал, кварк-глуонна плазма, изродена материя, барионова изродена материя и др. Материята е само 4% от познатата вселена, останалото е 23% тъмна материя и 73% тъмна енергия.

Дефиниции[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-обща дефиниция: всичко, което има маса и обем и заема място
  • Според Международно бюро за мерки и теглилки материя е количеството субстанция и е пропорционална на броя на изграждащите я частици, били те атоми, молекули, йони или други.
  • Научно определение – това от което са съставени атомите и молекулите
  • Дефиниция с кварки и лептони – обикновената материя е всичко, съставено от елементарни фермиони т.е. кварки и лептони.[1][2] Бозоните (с маса в покой нула) определят полетата, което не се счита за обикновена материя.

Думата вещество трябва да се разбира условно, защото различията между веществената и полева форма на материята са размити и в един момент престават да съществуват. Тъмната материя и тъмната енергия са обекти с все още неизяснена докрай физическа природа. Освен това съществуват и виртуални частици, които се разглеждат като частици само в промеждутъчните състояния на взаимодействие на реалните елементарни частици. Виртуалните частици определят и свойствата на физическия вакуум, който в съвременната физика придобива атрибут на материална среда.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bogdan Povh, Klaus Rith, Christoph Scholz, Frank Zetsche, M. Lavelle. Part I: Analysis: The building blocks of matter // Particles and Nuclei: An Introduction to the Physical Concepts. 4rth. Springer, 2004. ISBN 3540201688.
  2. B. Carithers, P Grannis. Discovery of the Top Quark // Beam Line 25 (3). SLAC, 1995. с. 4 – 16.