Месих паша – Уикипедия

Месих паша
مسيح پاشا
велик везир на Османската империя
Роден
Починал
Религияислям
Семейство
РодПалеолози

Месих паша (на турски: Mesih Paşa; † ноември 1501 г.) е военачалник от османския флот и велик везир от гръцки произход, вероятно племенник на последния византийски император Константин XI Палеолог.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Месих паша е свързан с династията Палеолози, последните византийски императори. Според хроника от XVI в. („Ecthesis Chronica“) той е син на брата на император Константин XI Палеолог[1].

Той е десетгодишен, когато Константинопол е превзет от османците, и заедно с двама от братята му е обърнат в исляма[2]. Единият от братята му е Хас Мурад паша, също известен османски военачалник и любимец на султан Мехмед II, който загива в сражението при Отлукбели през 1473 г.[3]

Месих паша за пръв път се споменава в източниците през 1470 г., когато е санджакбей на Галиполи. Тъй като това е главната военноморска база на Османската империя, постът включва и командването на голяма част от флота. Именно като военачалник на флота Месих паша се отличава при завладяването на Евбея от османците във Венецианско-турската война[4]. Венецианските архиви обаче документират, че скоро след това той предлага да предаде на Венеция Галиполи и нейния флот срещу 40 000 златни дукати и възможността да стане владетел на Морея, която дълго време е била полуавтономно деспотство под управлението на Палеолозите[5].

Около 1476/1477 г. Месих паша е назначен за един от везирите в Дивана, но през 1480 г. губи поста си след неуспешната обсада на Родос. При следващия султан Баязид II той отново получава назначение като везир.[6]

По неизвестни причини през януари 1485 г. той губи благоволението на султана, а заедно с това и поста на везир, и е понижен в длъжност управител на Пловдив. След това е изпратен в Кафа, където често в качеството им на санджакбейове са отстранявани военни, изпаднали в немилост. Все пак нещата се обръщат и през 1499 г. Месих паша е назначен за втори везир, а по-късно и за велик везир. Следва френско-венецианско нападение над Лесбос, което така разгневява Баязид II, че той удря Месих паша с лъка си. Скоро след това Месих паша е ранен докато инспектира потушаването на пожар в Галата и умира от раните си през ноември 1501 г.[7] Погребан е в квартала Аксарай на Истанбул[8].

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Месих паша има трима сина – Али бей, Махмуд челеби и Бали бей, които служат като санджакбейове на санджака Вълчитрън (днес Косово).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Stavrides, Théoharis (2001). The Sultan of Vezirs: The Life and Times of the Ottoman Grand Vezir Mahmud Pasha Angelovic (1453 – 1474). Brill. ISBN 978-90-04-12106-5.
  2. ↑ Lowry, Heath W. (2003). The Nature of the Early Ottoman State. Albany, NY: State University of New York Press, p.122
  3. ↑ Tekindağ Ş. Mahmud Paşa : Islamansiklopedisi. – 2003. – Т. 27. – P. 377
  4. ↑ İnalcık, Halil (1991). „Mesīḥ Pasha“. The Encyclopaedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden: E. J. Brill. pp. 1025 – 1026. ISBN 90-04-08112-7
  5. ↑ İnalcık, Halil (1991). „Mesīḥ Pasha“. The Encyclopaedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden: E. J. Brill. pp. 1025 – 1026. ISBN 90-04-08112-7
  6. ↑ İnalcık, Halil (1991). „Mesīḥ Pasha“. The Encyclopaedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden: E. J. Brill. pp. 1025 – 1026. ISBN 90-04-08112-7
  7. ↑ İnalcık, Halil (1991). „Mesīḥ Pasha“. The Encyclopaedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden: E. J. Brill. p. 1026. ISBN 90-04-08112-7
  8. ↑ Stavrides, Théoharis (2001). The Sultan of Vezirs: The Life and Times of the Ottoman Grand Vezir Mahmud Pasha Angelovic (1453 – 1474). Brill. ISBN 978-90-04-12106-5.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Месих_паша&oldid=11807616“.