Металоид – Уикипедия

Металоид е термин от химията, използван за характеризиране на химични елементи. На основата на своите общи физични и химични свойства, почти всички химични елементи от периодичната система могат да се класифицират като метали и неметали, но съществуват няколко химични елемента с междинни свойства и именно те се означават като металоиди или металоидни елементи.

Не съществува стриктна дефиниция извън физичните и химичните свойства, но общите характеристики на металоидите са следните:

13 14 15 16 17
B
Бор
C
Въглерод
N
Азот
O
Кислород
F
Флуор
Al
Алуминий
Si
Силиций
P
Фосфор
S
Сяра
Cl
Хлор
Ga
Галий
Ge
Германий
As
Арсен
Se
Селен
Br
Бром
In
Индий
Sn
Калай
Sb
Антимон
Te
Телур
I
Йод
Tl
Талий
Pb
Олово
Bi
Бисмут
Po
Полоний
At
Астат

Най-често като металоиди се означават следните химични елементи:

Някои алотропни модификации на химичните елементи притежават повече метални, металоидни или неметални свойства, сравнение с други. Например въглеродът в алотропната форма диамант е типичен неметал, но в модификацията графит може да се възприеме и като металоид (притежава електропроводимост). Фосфорът, калаят, селенът и бисмутът също притежават алотропни модификации с междинни свойства.

В разширения вид на периодичната система, металоидите формират диагонална линия в областта на p-елементите по линията бор-астат. Елементите в горната и дясна част от тази линия са с нарастващи неметални свойства, а тези в долната и лява част с нарастващи метални характеристики.