French
DeutschМетоди Кецкаров – Уикипедия
| Методи Кецкаров | |
| български скулптор и художник | |
| Роден | 20 октомври 1904 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Методи Антонов Кецкаров (на френски: Méthode Keskar) е български скулптор и художник, работил предимно в България и Франция, но и в днешна Северна Македония, Египет и другаде.
Биографични данни[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в София в охридския род Кецкарови, познат с просветителската си и обществена дейност. Баща му Антон Кецкаров е деец на ВМОРО и общественик, негов брат е генерал Владимир Кецкаров. Завършва Художественото индустриално училище (днес Художествена академия), както и специалност Дипломация в Свободния университет в София, (сега УНСС). Преподавател по изобразително и пластично изкуство в София.
По време на Българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война е директор на Охридската гимназия от 1942 до 1945 година. Като директор на гимназията през есента на 1944 година има активно участие при спасяването от страна на охридчани на избягалите от немски плен 25 български войници.
През 1946 гозина Методи Кецкаров се завръща в България, а в края на 1947 г. заминава на специализация във Франция, където с прекъсвания остава до края на живота си. Установява се в Париж, в градчето Юзес и в курортното селище Валон Пон д'Арк. Във Франция се жени за художничката Маргьорит Кескар.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
В по-голямата част от своето творчество Методи Кецкаров се изявява като скулптор. Преди 1941 г. участва в няколко групови и самостоятелни изложби в България, както и две в Египет, една от които е самостоятелна. Най-често срещаните творби на М. Кецкаров от този период са гипсови бюстове. Сред обществените дейци, чиито скулптори Кецкаров създава са Гоце Делчев (1932), Даме Груев (1932), Христо Матов (1933), Васил Априлов (1934), Патриарх Евтимий (1934) Васил Левски (1934), Тодор Александров (1935), проф. Цено Тодоров (1937), барелефът на Св. Климент Охридски в едноименната гимназия в Охрид (1942) и други.
След 1947 г. Методи Кецкаров работи предимно във Франция, с изключение на няколкомесечен престой в Кайро, Египет, където жъне успех. Във Франция освен със скулптори Методи Кецкаров става известен и с керамичните си творби. Наред с това е автор на живописни творби, предимно пейзажи.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Йоан Кецкаров (1695 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гюро Кецкаров (1720 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Кецкаров (около 1750 - 1840) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йон Кецкаров | Наум Кецкаров (1795 - 1860) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо (? — 1860) | Евтим Кецкаров (около 1828 — 1909) | Параскева Иванова Капчева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Деспина Робева (1829 — 1908) | Сотир Кецкаров (? - около 1863) | Антон Кецкаров (1865 - 1945) | Екатерина Митанова (1869 - 1949) | Александра (1873 - 1951) | Евтим Топенчаров (1865 - 1953) | Фания Зарова (1863 - 1884) | Климент Заров (1863 - 1884) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Кецкаров (1893 — 1960) | Методи Кецкаров (1904 — 1981) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ С България в сърцето. Охридският род Кецкарови. Каталог изложба в Националния исторически музей, София, 2005.
