Мирмидони – Уикипедия

Мирмидоните или Мирмидонците (на гръцки: Μυρμιδόνες) са митично ахейско племе от остров Егина. Според някои митове те произлези от Мирмидон, син на Зевс и Евримедуза. Според друг мит след като островът бил обезлюден от страшна чума, Зевс, по молба на Еак, превърнал мравките в страната в човешки същества и затова новият народ започнал да се нарича мирмидонци (от гр. μύρμηξ, „мравки“). По време на Троянската война мирмидонците се сражават под водачеството на Ахил.[1]

Съществува литературно отъждествяване на мирмидонците от древността със средновековните (пра)българи. В „Хронография“ на византийския летописец Йоан Малала пише: „пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега българи, 3000 души“.[2] Това сведение е отразено и в старобългарския превод на „Илиада“, направен по времето на цар Симеон Велики в Преславската книжовна школа.[2] За връзка на мирмидоните с българите се споменава и от Йоан Цеца, който пише: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин“.[3] През 11-ти век Михаил Аталиат нарича народа рус мирмидонци.[4]

Според византолога Андрю Иконому, това са умишлени сравнения със средновековни варвари, предназначени да минимизират доблестта на езическите антични герои сред християните и в крайна сметка да заличат спомена за тях напълно.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Овидий, „Метаморфози“, VII 654
  2. а б Йордан Иванов. „Българите в Македония“, документ № 7 – X век, Тесалия. София. Държавна печатница 1915 г.
  3. Йоан Цеца, „ГИБИ“, том X. Издание на Българската академия на науките. София 1980, стр. 104
  4. Anthony Kaldellis (2013), Ethnography After Antiquity, University of Pennsylvania Press, p. 112.
  5. Ekonomou, Andrew (2007). Byzantine Rome and the Greek Popes. UK: Lexington Books. p. 123. ISBN 9780739119778.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]