French
DeutschМисъл (списание) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мисъл.
| Мисъл | |
 Корица на списанието | |
| Информация | |
|---|---|
| Категории | литературно списание |
| Първи брой | 1892 г. |
| Последен брой | 1907 г. |
| Периодичност | месечно |
| Главен редактор | д-р Кръстьо Кръстев |
| Мисъл в Общомедия | |
„Мисъл“ е българско списание, издавано в София в периода 1892 – 1907 г.[1][2] След спиране издаването на списанието излизат два сборника „Мисъл“ през 1910 г.
Тиражът му варира от 1200 до 2000 броя. Печата се в печатница „Либералний клуб“.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално „Мисъл“ изразява демократични и реалистични позиции.[2] Постепенно около списанието, дълго след като то се е утвърдило, възниква така нареченият кръг „Мисъл“. Кръгът „Мисъл“, наречен по името на списанието, включва 4 творци – д-р Кръстев, П. П. Славейков, П. Ю. Тодоров и П. К. Яворов. Повлияни от немската идеалистическа философия и естетика, списанието постепенно внася новите насоки на индивидуализма и естетизма в българската литература и се отдалечава от реалистичното направление.[2] Тематиката на творбите е философска и психологическа, на преден план е изведена личността. Славейков мечтае за литература, която възпява „човека в българина“ – като противовес на Вазовата традиция до този момент, която възпява българина.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Дигитализирана версия на списание „Мисъл“ в проекта „Българският литературен модернизъм“
- За списанието в Знам.bg Архив на оригинала от 2017-09-09 в Wayback Machine.
- Галин Тиханов, „Жанровото съзнание на кръга „Мисъл“ (1998)
- Елка Трайкова, „Как Александър Балабанов чете списание „Мисъл“
- Яница Радева, „Списание „Мисъл“ през 1905 г. като възможен проект на Яворов“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 89, 05 януари 1894 год., стр. 4
- ↑ а б в г Иванчев, Димитър. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, „Наука и изкуство“, 1962. с. 480. Посетен на 2022-07-05.