Михаил Венедиков – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Михаил Иванов Венедиков е виден български геодезист, дългогодишен преподавател в Лесотехническия университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

• Роден е на 5 юни 1905 година и е потомък на стар известен македонски род Венедикови от с. Баня, Разложко. Роден е в Сливен, където баща му полковник Иван Венедиков е бил приведен на военна служба.

• През 1924 година завършва реалния отдел на Втора мъжка гимназия в София с факултативно изучаване на инструментална музика.

• Следва два семестъра право в Софийския университет.  

• От 1928 до 1933 година следва в Прага в Пражката политехника по специалността земемерство.

• През 1933-1934 година е асистент по геодезия в Пражката политехника.

• През 1934 -1943 година е асистент по геодезия в Софийския университет „Климент Охридски“.

• През 1938 година защитава докторска дисертация в Пражката политехника на тема „Избор на най-изгодната картна проекция за територията на Швейцария и България“

• През 1943 година е избран за хоноруван доцент по геодезия в  Софийския университет „Климент Охридски“.

• През 1946 година е избран за редовен доцент по геодезия в  Софийския университет „Климент Охридски“.

• През 1950 година е избран за професор по геодезия в  Софийския университет „Климент Охридски“.

• От 1952 до 1953 е декан на Агрономо-Лесовъдния факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

• От 1946 до 1953 година е ръководител на катедра геодезия в Агрономо-Лесовъдния факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.

• От 1953 до смъртта си 1973 година е ръководител на катедра геодезия в  Лесотехническия университет.

• Хоноруван преподавател по геодезия в Софийския университет „Климент Охридски“, Селскостопанската Академия „Георги Димитров“ и Висшият инженерно-строителен институт.

• Чел е лекции освен по геодезия и по „Горски транспортни средства“ и „Картометрия с картни материали“.

Работа в научни институции[редактиране | редактиране на кода]

• Агрономо-Лесовъдния факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.

• Висшият лесотехнически институт, който се преименува на Лесотехнически университ през 1995 г.

• Географският институт при Генералния щаб на Министерството на войната, преименуван след 1944 година на Министерство на отбраната, като има големи заслуги за развитието на геодезията и картографията за нуждите на бългаската армия в продължение на няколко десетилетия.

• Централната лаборатория по висша геодезия на БАН.

• Геофизическия институт на БАН.

• Военнотопографската служба при Министерството на отбраната.

• Централната военна картографска база в гр. Троян.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Венедиков е автор на 34 публикации в областта на:

• Картните проекции, използвани в геодезията.

• Земният магнетизъм.

• Измерване и изравняване  на триангулации и полигони.

• Тригонометрична нивелация.

• Изследване на магнитните аномалии в Черно море.

• Определяне коефициента на земна рефракция в България.

Проф. Венедиков е автор на много учебници по геодезия: Геодезия I и II части (1948 и 1950 г.);  Геодезия за астрономи (1951 г.);  Геодезия за лесоинженери (1953 г.);  Геодезия II издание (1962 г.); Геодезия (1963 г.), както и на 9 издания на „Петзначни логаритмични таблици на числа и на тригонометрични функции при ново градусно деление“ (1946, 1949, 1953, 1954, 1959, 1963, 1965, 1968 и 1975(посмъртно)).  

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

• Награден е два пъти с орден „Кирил и Методий“ 

• Почетна грамота и почетна златна значка на Централния съвет на професоналните съюзи в България 1964 г.

• Грамота на Съюза на българските учители, преподаватели и научни работници от ВУЗ и БАН 1969 г.

• Грамота и ‚Златна съюзна юбилейна значка“ на Българското инженерно-архитектурно дружество 1968 г.

Периодичен печат[редактиране | редактиране на кода]

• Член на редакционната колегия на списание „Геодезия, картография и земеустройство“

• Член на редакционната колегия на научното списание „Известия на Централната лаборатория по геодезия“

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Бащата му Иван Христов Венедиков (1871-1943) е български офицер, полковник, военен деец от Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) иПървата световна война (1915 – 1918), който през есента на 1902 година участва в организираното от Върховния комитет Горноджумайско въстание.

Дядо му Христо Иванов Венедиков (1834-1916) е български общественик и революционер, деец на Българското възраждане в Македония. Кмет на родното си село и е в основата на построяването на първото класно училище в Баня в 1869 година. Участва в подготовката на въстание в България в 1876 година и е член на революционния комитет в Баня.

Чичо му, брат на баща му, Константин Христов Венедиков (1866-1933) е български военен, генерал.

Михаил Венедиков се оженва през 1944 година за Стефания Джузепе Мусо (Stefania Giuseppe Musso), чийто баща Джузепе Мусо (Giuseppe Musso) е италиански строителен инженер, построил в България между 1890 и 1941 година десетки мостове наричани Мостовете на Мусо.

Имат син и дъщеря; Камен Венедиков (1945) компютърен инженер и Мила Венедикова (1948) машинен инженер.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

1. Венета Коцева, Очерк за живота и творчеството на големия български геодезист проф. д-р инж. Михаил Венедиков (1905-1973 г.). София, 2005. По случай 100 години от рождението му: https://www.researchgate.net/profile/Veneta_Kotseva/publication/315653682_OCERK_ZA_ZIVOTA_I_TVORCESTVOTO_NA_GOLEMIA_BLGARSKI_GEODEZIST_-_PROF_D-R_INZ_MIHAIL_VENEDIKOV_1905_-_1973_g/links/58d8038daca2727e5e06e0f6/OCERK-ZA-ZIVOTA-I-TVORCESTVOTO-NA-GOLEMIA-BLGARSKI-GEODEZIST-PROF-D-R-INZ-MIHAIL-VENEDIKOV-1905-1973-g
2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996
3. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг"
4. Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко, БАН, 1979

Портал „Македония“