Михаил Маджаров – Уикипедия

Михаил Маджаров
български политик и дипломат
Роден	12 февруари 1854 г. Копривщица, Османска империя
Починал	23 януари 1944 г. (89 г.) София, Царство България
Учил в	Робърт колеж Средно училище „Любен Каравелов“
Политика
Партия	Народна партия
Депутат
II ОНС   III ОНС   IV ОНС   V ОНС   VI ОНС   VII ОНС   VIII ОНС   IX ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVIII ОНС
Правителство на Константин Стоилов
министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията
Правителство на Стоян Данев 4
министър на вътрешните работи на България
Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2
министър на отбраната на България
Правителство на Александър Стамболийски 1
министър на външните работи на България
Семейство
Деца	Анна Каменова Георги Маджаров
Подпис
Михаил Маджаров в Общомедия

Михаил Иванов Маджаров е български публицист, дипломат, министър и политик, един от водачите на Народната партия. Член на Българското книжовно дружество.

Михаил Маджаров е народен представител във II (1880 – 1881), III (1882 – 1883), IV (1884 – 1886), V (1887 – 1890), VI (1890 – 1893), VII (1893 – 1894), VIII (1894 – 1896), IX (1896 – 1899), X (1899 – 1900), XI (1901 – 1902), XII (1902 – 1903), XIII (1903 – 1908), XIV (1908 – 1911), XV (1911 – 1913) и XVIII (1919 – 1920) обикновено народно събрание и в V велико народно събрание (1911). Той е подпредседател на V велико народно събрание (1911) и XV обикновено народно събрание (1911 – 1912).

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Маджаров е роден на 12 февруари (31 януари стар стил) 1854 г. в Копривщица. Той е племенник на революционера Георги Бенковски. Учи в Копривщица и Пловдив и през 1877 г. завършва Робърт колеж в Цариград. Като ученик прави първи опити да пише поезия, по-късно преминава към публицистиката. За кратко е учител в Пазарджик (1877 – 1879) г. и по това време започва публицистичната си дейност. Поканен е за редактор на вестник „Марица“, започва да отразява политическите събития и духовния живот. Запознава се с Иван Вазов и Константин Величков, с когото го свързва сърдечна дружба. Сближава се и със Стефан Бобчев, току-що завършил правни науки в Москва. Маджаров и Бобчев работят на високи постове в администрацията на Източна Румелия, а през 1885 г. се сродяват – Маджаров сключва брак с Мария – сестра на съпругата на Бобчев. Женитбата му съвпада със Съединението^[1].

Политическа и журналистическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Маджаров става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. Той е депутат в Областното събрание (1880 – 1885) г. и директор на финансите (1884 – 1885) г. на автономната област.

След Съединението младото семейство е интернирано в Елена, а през март 1886 г. Маджаров се завръща в Пловдив, където смята да се установи. След преврата от 1886 г. той е арестуван с обвинение за съучастие в преврата. След абдикацията на Батенберг е освободен и емигрира в Цариград. Прекарва две години в емиграция, а през 1888 г. се завръща в България и работи като адвокат и публицист. През този период той прави първия превод на български език на романа „Война и мир“ на Лев Толстой.

Заедно с Бобчев основава две списания: „Юридически преглед“ (1893) и „Българска сбирка“ (1894). През 1894 г. се кандидатира за депутат като представител на пловдивските „съединисти“, които скоро се сливат с новообразуваната Народна партия^[1]. След падането на правителството на Стефан Стамболов Михаил Маджаров става един от водачите на Народната партия и заема поста министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в правителството на Константин Стоилов (1894 – 1899).^[2]

След това става главен редактор на вестник „Мир“ и остава такъв до 1912 г. През това време пише смели статии, в които не се страхува да се противопоставя на цар Фердинанд. Сам определя вестникарството като главно занятие^[1].

През 1913 – 1914 г. Маджаров е посланик на България във Великобритания и подписва от българска страна Лондонския договор през 1913 г. След това за кратко е посланик в Русия (1914 – 1915). Тъй като не е дипломат по професия, в докладите си продължава да отстоява убежденията си, дори да се разминават с мненията на правителството и двореца. Това става причина и за завръщането му в България^[1].

Още няколко пъти заема министерски постове: министър на вътрешните работи в четвъртото правителство на Стоян Данев, на войната в двете правителства на Теодор Теодоров и министър на външните работи и вероизповеданията в първото правителство на Стамболийски. Като такъв поставя подписа си под Ньойския договор.

През 1920 г. Народната партия се обединява с Прогресивнолибералната партия в Обединена народно-прогресивна партия. Като активен деец на опозиционния Конституционен блок, през 1922 г. Михаил Маджаров е изпратен в затвора от следващото правителство на Александър Стамболийски.

През 1926 г. става първият почетен гражданин на град Попово. Обявен е за такъв за заслуги като министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, свързани с прокарването на жп линията София–Варна през града, дала тласък на икономическото му развитие.

Напуснал кабинета на Стамболийски, Маджаров, подобно на Т. Теодоров и Ст. Данев, участва в Демократическия сговор 1931 г. Към края на живота си сътрудничи и на списанията „Българска мисъл“, „Демократически преглед“ и „Златорог“.

Михаил Маджаров е тежко ранен в рамото и главата по време на бомбардировката на София на 10 януари 1944 г. и умира на 23 януари 1944 г. Съпругата и снаха му загиват по време на атаката на американски бомбардировачи.^[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

• „Защо ме съдят“ (1923)
• „Източна Румелия“ (1925)
• „Последните години на К. Стоилов“ (1927)
• „На Божи гроб преди 60 години и днес“ (1929) – описва също едномесечния престой в Александрия и запознанството с българи, които произвеждат и продават биволско кисело и прясно мляко
• „Дипломатическата подготовка на нашите войни“ (1932)
• „От самовластие към свобода и законност“ (1936)
• „Спомени“ (1968)
• „Книга за българските хаджии“, С., 1985 г., стр. 35

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Данни за родословието на Маджаров във вестник Свободен гражданин, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 17, 16 ноември 1896 год, стр. 4
• Борислав Гърдев, „Литературното наследство на Михаил Маджаров“, в. „Литературен форум“, бр. 33 (474), 16 октомври 2001 г.

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND ISNI LCCN NKC Open Library PLWABN IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Литература“          Портал „Политика“          Портал „История на България“          Портал „Османска империя“