Мост Хонконг – Джухай – Макао – Уикипедия

Мостът Хонконг – Джухай – Макао (традиционен китайски:港珠澳大桥, опростен китайски:港珠澳大橋, пинин:Gǎngzhū'ào Dàqiáo) е редица от мостове и тунели, които свързват западната страна на Хонконг с Макао и град Джухай, провинция Гуандун, континентален Китай, намиращ се на делтата на Перлената река.

С дължина от 55 km мостът струва $5,5 млрд. щатски долара.[1] Мостът влиза в Книгата с Рекордите на Гинес, като най-дългия мост, Лейк Пончартрейн Козуей, е с дължина 38 km. Подводните тунели са с обща дължина 6,7 km между изкуствени острови.

Официално строежът започва на 15 декември 2009 г.[2], като се очаква да бъде завършен през 2015 – 2016 г. Все пак, официално строежът на основната част е завършен на 7 юли 2017 г.[3] Мостът е открит официално на 24 октомври 2018 г.[4] По време на строежа на моста от хонконгска страна загиват поне 9 души и други няколкостотин претърпяват по-леки травми, а за трудовите злополуки от китайска страна данни не са публикувани, но има слухове за много повече жертви.[5][6]

Карта на моста и тунела

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Хронология на проекта Мост Хонконг-Джухай-Макао
Година Събитие
1983 Гордън У предлага идеята за моста.
1989 Джухай публикува програмата за моста Линдинян.
1997 Централното правителство на Китай изразява подкрепа към програмата за моста Линдинян.
2002 (ноември) Джу Жундзи, премиер на Китай, изразява подкрепата си към идеята на Гордън У.
2003 Китайското правителство отново подкрепя идеята.
2003 (юли) Доналд Цан, Главен секретар по въпросите на Хонконг, отива в Пекин за да се срещне с правителството за моста.
2003 (август) Основана е Група за координация на работата по мост Хонконг-Джухай-Макао.
2007 (май) Започва проучване на морското дъно.
2008 (август) Китайското централно правителство, правителството на Гуандун, Хонконг и Макао се съгласяват да финансират 42% от крайната цена. Останалите 58% ще са от заеми (около 22 млрд. китайски юана) или 3.23 млрд. долара от Китайската банка.[7]
2009 (март) Централното правителство на Китай, Хонконг и Макао се съгласяват да финансират 22% от цената. Оставащите 78% – от заеми (57.3 млрд. китайски юана или 8.4 млрд. щатски долара), идващи от консорциум от банки начело с Китайската банка.[8]
2009 (декември) Започва работата по моста. Вицепремиера на китайското правителство Ли Къцян присъства на официалната церемония.

Ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Хонконгският съединяващ участък, 2015 г.

Социално-икономически ефекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Намаляване на задръстванията по съществуващите пропускателни пунктове;
  • Засилване на икономическите връзки между Хонконг и Региона на Делтата на Перлената река;
  • Развиване на социално-икономическото развитие на региона Западна Перлена река;
  • Засилване на позицията на Хонконг като център на областта;
  • Развитие на туризма в района на Делтата на Перлената река;
  • Създаване на повече работни места;
  • Привличане на частни инвеститори в района;
  • Развитие на местния транспортен сектор.

Екологични последици[редактиране | редактиране на кода]

Според WWF, строителството на подобен мост би причинило много щети на района, като увеличаване на шума и вредните газове, забавяне на оттока на Перлената река, унищожаване на местните гори и др.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hong Kong-Zhuhai-Macau Bridge в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​