Северноамериканско споразумение за свободна търговия – Уикипедия

Северноамериканско споразумение за свободна търговия
	Северноамериканско споразумение за свободна търговия
Информация
Акроними	НАФТА
Тип	зона за свободна търговия
Основана	1 януари 1994 г.
Наследник	Споразумение САЩ-Мексико-Канада
Седалище	Отава, Канада
Езици	английски, испански и френски
Членове	Канада; Мексико; САЩ
Сайт	www.naftanow.org
	Северноамериканско споразумение за свободна търговия в Общомедия

Тази статия е за търговския блок NAFTA. За горивото нафта вижте дизелово гориво.

Северноамериканското споразумение за свободна търговия (на английски: North American Free Trade Agreement), или НАФТА (от съкращението на английски: NAFTA), влязло в сила от януари 1994 г., е основата на търговски блок в Северна Америка. Често под това име се подразбира самата зона за свободна търговия, създадена със споразумението, с членове Канада, САЩ и Мексико.

Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]

С подписването и ратификацията НАФТА става икономическо обединение на територия с площ от повече от 21 милиона кв. км и с около 400 млн. население. САЩ – господстващата страна в рамките на НАФТА, има около 90% от общото производство на 3-те страни.

Обемът на БВП (11,4 трлн. USD) на NAFTA я прави най-големия търговски блок в света. На нея се падат 1/3 от световния БВП, 19% от износа и 25% от вноса.

Споразумението за свободна търговия между 3-те страни е първото такова споразумение, което е сключено между развити индустриални страни (САЩ и Канада) и развиващи се страни (Мексико).

Основните особености на НАФТА се съдържат във факта, че:

1. е тристранно споразумение с правила за сектора на селското стопанство, като с това бяха договорени в допълнение и две отделни двустранни споразумения между САЩ и Мексико. Съгласно тези споразумения трябва да се създаде свободна търговия със селскостопански продукти за повече от 15 години;
2. с изключение на споразумението за свободна търговия със стоки, предвижда се също свободно движение на услуги и капитали, което се различава от класическото споразумение за свободна търговия, тъй като не свободното движение на работна ръка се счита за ограничен общ пазар.

Най-важните разпоредби на НАФТА са в 6 основни области:

търговията със стоки,

правилата за произход на стоките,

инвестициите,

търговията с услуги,

защитата на интелектуалната собственост,

решаването на спорове.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предхождащата поява на НАФТА е споразумение за свободна търговия между САЩ и Канада, наречено CUSFTA, което е в сила от 1 януари 1989 г. CUSFTA по същество се превръща в основа за появата на НАФТА. Последната е разширена и подобрена форма на CUSFTA и отразява голяма част от усилията на Мексико да се допусне в известна степен либерализация на търговията и инвестициите, което е договорено между САЩ и Канада преди 1998 година. През октомври 1989 г. Канада и САЩ сключват споразумение за свободна търговия FTA. То предвижда премахване на ограниченията на търговията за период от 10 г. Най-важното, което се предвижда в споразумението, е значителното увеличение на търговския обмен. Няколко години по-късно FTA (Free Trade Agreement) прераства в NAFTA, което включва и Мексико. NAFTA е подписан на 17 декември 1992 г. и влиза в сила на 1 януари 1994 г.

Цели[редактиране | редактиране на кода]

Основната цел на НАФТА е да създаде зона за свободна търговия в северно-американското икономическо пространство. От 1 януари 1994 до 2008 г. митата са спаднали с 99%. Според споразумението 50% от всички продукти, експортирани от САЩ към Мексико, трябва да бъдат освободени от мито. Постепенно през следващите 14 г. и останалите мита трябва да бъдат отстранени.

По своята същност НАФТА е най-големият търговски блок в света, обхващащ население от 370 млн. души и брутен социален продукт от 6,5 трилиона $.

Целите са:

премахване на бариерите пред свободната търговия и да се улесни трансграничното движение на стоки и услуги между държавите членки;
насърчаване на условия, подходящи за развитие на конкуренцията в зоната за свободна търговия;
значително увеличаване на възможностите за инвестиции на територията на държавите членки;
осигуряване на адекватна и ефективна защита на правата върху интелектуалната собственост;
създаването на ефективни процедури и практики в прилагането на споразуменията и разрешаване на спорове;
създаването на рамка за по-нататъшно тристранно регионално и многостранно сътрудничество, за да се допринесе за по-нататъшното разпространение на споразумението, и на допълнителни ползи за страните-членки.

Понятието „зона за свободна търговия“ представлява обединение на няколко страни или части от тях, при което митата и другите ограничения на търговията биват премахнати. Стоки от трети страни биват обмитявани при преминаването им през територията на която и да е страна-членка на споразумението. Освен това контролът на границата остава абсолютно задължителен.

Главни органи[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от Европейския съюз, НАФТА не е създал за своята дейност наднационални органи или юридически орган, чието право да отменя правото на държавите членки.

Основният орган, който е създаден на НАФТА е Комисията за свободна търговия. Тя включва представители на правителствата на всички страни-участнички. НАФТА е централен орган. Представителите се срещат само при необходимост, съответно на редовни годишни срещи. Комисията контролира изпълнението и допълнителното разширяване на споразумението. Тя отговаря и за решаване на търговски спорове, т.е. действа като арбитражен съд. Освен това Комисията осъществява надзор върху дейността на комисии, работни групи и други органи, които създава НАФТА.

За ежедневното функциониране на организацията и изпълнението на споразумението на практика във всяка страна отговарят националните координаторите на НАФТА – представители на търговските министерства във всяка страна. НАФТА постоянно напредва към постигането на тази цел за създаване на зона за свободна търговия между страните членки от 2008 г. За постигането на тази цел на НАФТА са създадени 30 работни групи, комисии и други органи, за насърчаване на търговията и инвестициите и да осигуряване на ефективно прилагане и администриране на НАФТА. Всички тези органи работят предимно по отношение на цели в области като търговията със стоки, митниците, търговията със селскостопански продукти и субсидии, обществените поръчки, инвестициите и услугите, трансграничното движение на търговците, уреждането на спорове. Всички органи на НАФТА подпомагат по-нататъшното прилагане на споразумението и чрез създаване на форум за представителите на страните-членки, с което се осъществява и по-нататъшна либерализация на търговията между членовете.

Административен център на НАФТА е секретариатът, който се състои от секции в Канада, САЩ и Мексико. Всяка държава членка създава своята национална част и назначава свой секретар. Националните секции са разположени в различни държави членки. Секретариатът е отговорен за административните въпроси, свързани с разрешаване на спорове. В допълнение, в рамките на мандата си Секретариатът предоставя помощ на Комисията и на останалите комитети и работни групи.

НАФТА създава и арбитражен комитет, който се състои от 30 членове, назначени от Комисията за свободна търговия за период от 3 години с възможност за преназначаване.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Severoamerická dohoda o voľnom obchode в Уикипедия на словашки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.