Национален отбор по футбол на България – Уикипедия

България
Прякор(и)	„Лъвовете“ „Трикольоритe“
Асоциация	БФС
Конфедерация	УЕФА
Треньор	Илиан Илиев
Капитан	Кирил Десподов
Най-много мачове	Стилиян Петров (105)
Най-много голове	Димитър Бербатов и Христо Бонев (48)
Най-млад играч	Никола Илиев
Стадион	Национален стадион „Васил Левски“
ФИФА код	BUL
Домакин Гост
Класиране
Последно	83 (15 февруари 2024 г.)[1][2]
Най-високо	8 (юни 1995 г.[3])
Най-ниско	96 (май 2012 г.[4])
Първи мач
Австрия 6 – 0 България  (Виена, Австрия; 21 май 1924 г.)[5]
Най-голяма победа
България 10 – 0 Гана  (Леон, Мексико; 2 октомври 1968 г.)[6][7]
Най-голяма загуба
Испания  13 – 0  България (Мадрид, Испания; 21 май 1933 г.)[8]
Световно първенство по футбол
Участия	7 (на финални турнири: 1962, 1966, 1970, 1974, 1986, 1994, 1998)
Най-голям успех	4-то място (1994)
Европейско първенство по футбол
Участия	2 (на финални турнири: 1996, 2004)
Най-голям успех	5-то място (1968)[9]
Уебсайт	teambulgaria.bg
бележки не
Национален отбор по футбол на България в Общомедия

Националният отбор по футбол представлява България в международните футболни състезания и срещи от 1923 г. Той се администрира от Българския футболен съюз (БФС), създаден през 1985 година,^[10] член на Международната футболна федерация (ФИФА) от 1924 г.^[11] и на Европейската футболна федерация (УЕФА) от 1954 година,^[12] като така организацията придобива право да създава национален отбор и го представя за участия в международните футболни турнири. Официалният спортен код на отбора на България е BUL, а тимът също така е познат и с прякорите си „лъвовете“ и „трикольорите“. Традиционните цветове на екипа на отбора са бяло, зелено и червено, същите като тези на националното знаме на страната. България играе домакинските си международни футболни срещи до 2021 г. на националния стадион „Васил Левски“ в София, а през 2022 г. – на стадион „Хювефарма Арена“ в Разград^[13][14]. От ноември 2023 г., отборът отново играе домакински срещи на „Васил Левски“ в София

Българският национален отбор участва общо седем пъти на Световни първенства по футбол.^[11] Най-доброто представяне на отбора са спечелените бронзови медали и четвъртото място на Световното първенство през 1994 г. в Съединените американски щати. На турнира, България отстранява на четвъртфинал действащия тогава световен шампион по футбол Германия, а на полуфинала претърпява загуба от Италия.^[15] През тези години националният отбор е съставен от футболисти, играещи в реномирани европейски отбори, и участва на три последователни големи форума – финалните турнири на СП 1994, ЕП 1996 и СП 1998.^[16] Част от тези футболисти, е и носителят на Златната топка на „Франс Футбол“ за футболист номер едно на Европа за 1994 г. – Христо Стоичков, който е и голмайстор на Световното първенство в САЩ с шест гола. На Европейски първенства по футбол българският национален отбор се класира веднъж пети и два пъти във финалната групова фаза от общо петнадесет квалификационни цикъла, в които играе.^[17] Олимпийският футболен отбор на България взема участие на пет Летни олимпийски игри, в които печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн^[18] и сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико.^[19] В несъществуващия вече международен футболен турнир за Балканската национална купа, България участва 20 пъти, като има спечелени три титли (1931, 1932 и 1976) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936), нареждайки се на втора позиция по тези показатели в историята на шампионата.^[20]

Най-продължителни са успехите на отбора през периода 1956 – 1976 г. Тогава България се класира сред 16-те най-силни в света и играе на финалните турнири на четири поредни световни първенства (1962, 1966, 1970 и 1974 г.), достига до четвъртфинал и пето място на Европейското първенство по футбол 1968, печели трето и второ място на Олимпийски игри и веднъж Балканската купа – ненадминати рекорди в историята на отбора. Най-високо международно признание от българските национални футболисти по това време имат Георги Аспарухов, Христо Бонев, Иван Колев и Петър Жеков, които отбелязват важни голове в решителни срещи и попадат нееднократно в класацията за Златната топка на „Франс футбол“.^[21]

Класиране в световната ранглиста[редактиране | редактиране на кода]

Най-високата позиция, която Българският национален отбор по футбол е заемал в ранглистата на ФИФА, е осма през юни 1995 година, а най-ниската е 94-та през август 2012 година. България заема девета позиция според ELO рейтинг от юни до октомври 1969 г.^[22] Към 4 април 2024 година отборът е на 83-то място в ранглистата на ФИФА.^[1][2]

• най-високо място: 8. (юни 1995)
• най-ниско място: 96. (април, май 2012)
• най-голям възход: +34 места (октомври 2012)
• най-голям спад: –20 места (октомври 2011)

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият двубой на националния отбор е игран на 21 май 1924 г. във Виена срещу отбора на Австрия. Отборът на България е в състав:^[23]

• Петър Иванов – Левски София
• Александър Христов – Левски София
• Симеон Янков – Левски София
• Гено Матеев – Левски София
• Боян Бянов – Тича Варна
• Димитър Манолов – ПФК Славия
• Димитър Мутафчиев – Левски София
• Никола Мутафчиев – Левски София
• Цветан Генев – Левски София
• Константин Мазников – Левски София
• Кирил Йовович – Левски София

Треньор – Леополд Нич, Австрия

До средата на века за най-голям успех се счита победата с 1:0 над отбора на Унгария с Ференц Пушкаш през 1948 г., когато той е световен фаворит. Голът отбелязва Димитър Миланов.^[24]

Периодът 1962 – 1974 г. е един от най-плодотворните за българския футбол. Националният отбор се класира за финалите на 4 поредни световни първенства и отбелязва най-успешното си участие на европейско първенство – 5-то място в Европа. На 4-те световни първенства в отбора участва Добромир Жечев. Тези рекорди остават ненадминати.^[21]

Първото участие на България на голям международен финален турнир по футбол е на Световното първенство през 1962 в Чили, след като в допълнителен квалификационен мач отстранява бронзовия медалист и трети в света Франция с 1:0 (гол на Димитър Якимов). Българският отбор се класира за финалите сред 16-те най-силни в света, но не успява да премине груповата фаза:

• 0:1 срещу Аржентина;
• 1:6 срещу фаворита Унгария – първи гол на СП, отбелязан от най-младия играч в отбора – 19-годишния Георги Аспарухов;
• 0:0 с Англия – първа точка на СП.^[25]

За следващото СП 1966 г. в Англия българският отбор отново играе допълнителен квалификационен мач, този път срещу силния състав на Белгия. На неутрален терен във Флоренция на 29 декември 1965 г. той елиминира „червените дяволи“ с 2:1. И двата гола за 2 минути отбелязва голмайсторът на българското първенство Георги Аспарухов. На финалите България попада в най-силната група и загубва трите мача:

• 0:2 от световния шампион Бразилия с голове на Пеле и Гаринча от преки свободни удари;
• 0:3 срещу бъдещия бронзов призьор Португалия;
• 1:3 от традиционно силната Унгария, след като повежда с 1:0 с гол на Аспарухов.^[21]

Същата развръзка става и на следващите две световни първенства. В Мексико през 1970, макар че вкарва 5 гола в трите мача и повежда в резултата, българският отбор печели само 1 точка, остава трети в групата и не се класира:

• 2:3 срещу Перу след 2:0 (голове на Динко Дерменджиев и Христо Бонев);
• 2:5 срещу ФРГ след 1:0 (Аспарух Никодимов и Тодор Колев);
• 1:1 с Мароко след 1:0 (Добромир Жечев).^[21]

Във ФРГ през 1974 отборът завършва наравно 2 мача и печели 2 точки в групата, но отпада след загуба в последния мач от бъдещия световен вицешампион:

• 0:0 с Швеция;
• 1:1 с Уругвай (гол на Бонев);
• 1:4 срещу Нидерландия (автогол на Руди Крол).^[21]

През 1968 г. един от най-добрите български национални отбори в историята достига до четвъртфиналите на европейското първенство по футбол, където отпада след 3:2 и 0:2 срещу бъдещия шампион Италия. Отборът е с най-голям актив от точки и голове сред четирите отпаднали четвъртфиналисти и така става 5-ти в Европа. Това е най-големият успех на България на европейско първенство. Отборът през този период е в състав:

• 1 – Георги Найденов (Симеон Симеонов)
• 2 – Александър Шаламанов (Кирил Ракаров)
• 3 – Иван Вуцов (Кирил Ивков)
• 4 – Стефан Аладжов (Борис Гаганелов)
• 5 – Димитър Пенев (Добромир Жечев)
• 6 – Димитър Якимов (Иван Давидов)
• 7 – Георги Попов (Тодор Диев)
• 8 – Христо Бонев (Георги Соколов)
• 9 – Георги Аспарухов (Христо Илиев)
• 10 – Петър Жеков (Никола Котков)
• 11 – Динко Дерменджиев (Иван Колев)
  

Треньори – Рудолф Витлачил, Стефан Божков, Христо Младенов

Българският национален отбор за пръв път успява да премине групите на финален турнир за СП и да се класира за първия етап на директните елиминации в Мексико през 1986 г., въпреки че не спечелва нито един мач в групата:

• 1:1 срещу световния шампион Италия на откриването на първенството на стадион Ацтека, гол на Сираков;
• 1:1 с Южна Корея, гол на Гетов;
• 0:2 срещу бъдещия световен шампион Аржентина.
  

На осминафинала българският отбор загубва с 0:2 от домакините Мексико. За най-добре представилия се български футболист на турнира е обявен Аян Садъков, който успешно играе срещу звездата на първенството Марадона.

Може би най-важната дата в българския футбол е 17 ноември 1993 г., когато Емил Костадинов вкарва два гола на Франция в Париж и обръща резултата от 0:1 до 2:1 за България. Вторият гол влиза във вратата на Франция 2 секунди преди края на мача, позволявайки на българите да се класират на Световното първенство в САЩ. Под ръководството на треньора Димитър Пенев, на световното българите правят голямо впечатление след елиминацията на световния шампион Германия с изненадваща победа с 2:1. Огромно количество хора излизат да празнуват тази победа по улиците на всички български градове. Достигайки полуфинала, България играе с Италия. При резултат 2:1 за италианците в 70-ата минута френският съдия Киню не отсъжда дузпа при неволна игра с ръка на италианския защитник Алесандро Костакурта в неговото наказателно поле. България е елиминирана. Христо Стоичков е съголмайстор на Световното първенство след вкарването на 6 гола, колкото има и руснакът Олег Саленко. Отборът е в състав:^[26]

• 1 – Борислав Михайлов (капитан)
• 2 – Емил Кременлиев (16 – Илиян Киряков)
• 3 – Трифон Иванов
• 4 – Цанко Цветанов
• 5 – Петър Хубчев
• 6 – Златко Янков
• 7 – Емил Костадинов
• 8 – Христо Стоичков
• 9 – Йордан Лечков (13 – Ивайло Йорданов)
• 10 – Наско Сираков (11 – Даниел Боримиров)
• 20 – Красимир Балъков
  

Треньор – Димитър Пенев

През 1996 г. отборът се класира за Европейско първенство по футбол за първи път. България не успява да премине груповата фаза на надпреварата. На 10 септември 1997 г. българският отбор побеждава Русия с 1:0 пред пълните трибуни в София и се класира за седми път на световни футболни финали.^[16] На Световното първенство през 1998 г. българите не успяват да прескочат групите и си тръгват за родината с едно равенство и две загуби. С Парагвай отборът завършва 0:0 и губи от Нигерия 0:1 и от Испания 1:6 (гол на Емил Костадинов). Това е краят на най-успешното българско футболно поколение. България не се класира за Евро 2000 и за Световното първенство през 2002 г. Отборът достига до Евро 2004 в Португалия, но не може да се похвали с добро представяне, записвайки загуби и в трите си мача, като губи от Швеция с 0:5, от Дания с 0:2 и от Италия с 1:2 (гол на Мартин Петров).

След неуспешното представяне в Португалия националният отбор е поет от Христо Стоичков. Той води националите на квалификациите за Световното първенство през 2006 г. в Германия. България остава на 3-то място в своята квалификационна група и не успява да се класира за финалите.

Стоичков остава треньор на футболните национали и на квалификациите за европейското първенство през 2008 г. в Швейцария и Австрия.

На 10 април 2007 г. Христо Стоичков подава оставка. Временно за треньор е назначен Станимир Стоилов, който води отбора в мачовете срещу Беларус. От 30 юли 2007 г. за треньор на националния отбор временно е назначен Димитър Пенев. България не успява да се класира за Европейското първенство.

От 11 януари 2008 г. за треньор е назначен Пламен Марков, а за квалификациите за Мондиал 2010 е назначен отново Станимир Стоилов.

След неубедителния старт на квалификациите за Евро 2012 Стоилов подава оставка. На 21 септември 2010 г. за старши треньор на отбора е назначен Лотар Матеус. Около година по-късно той се оттегля от поста си (след като отборът не успява да се класира за Евро 2012 и заема последното място в квалификационната си група) и е заменен от Михаил Мадански (като временен вариант).

За постоянен треньор е назначен Любослав Пенев. Той успява да съживи и подобри играта, но отборът не успява да се класира за финалите на Световното първенство през 2014 г., а след слабите му изяви в квалификациите за Евро 2012 през есента на 2014 г. Любослав Пенев е освободен.

Ивайло Петев е следващият селекционер на националния отбор по футбол на България, с договор за три години, валиден от 1 януари 2015 г.^[27]

През 2016 г. той е сменен от Петър Хубчев. Оборът се представя добре на квалификациите за Световното първенство по футбол през 2018 г. (но не успява да се класира) и на първото издание на Лигата на нациите през 2018 г., като заема второ място в група с Норвегия, Словения и Кипър.

В квалификационна група С за Световното първенство по футбол през 2022 г. България постига 2 победи, заема IV място от 5 отбора и не се класира за финалния турнир в Катар.^[28][29]

В квалификациите за Европейското първенство по футбол през 2024 г. България заема V място от 5 отбора и не се класира за финалния турнир в Германия.

Старши треньори[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Треньори на националния отбор по футбол на България

(Националност, име и фамилия, години, мачове)

Световно първенство през 1994 г.[редактиране | редактиране на кода]

България започва първенството със загуба от Нигерия с 0:3, но след това продължава с победи над Гърция с 4:0, Аржентина с 2:0 и се класира за осминафиналите. Там отстранява Мексико след 1:1 (гол на Христо Стоичков) в редовното време и продълженията, с дузпи и с това се реваншира за загубата от този отбор преди 8 години също на осминафинал. Така за пръв път България се класира за четвъртфинал, където се изправя срещу световния шампион Германия. Българският отбор успява да направи обрат от 0:1 до 2:1 след голове на Стоичков от пряк свободен удар и летящ плонж на Лечков, което предизвиква национални празненства. Това е върхът на тима, който за пръв път се класира за полуфинал на световно първенство. Там след силна игра в началото на мача противникът Италия повежда с 2:0, българите изравняват играта и в края на полувремето Сираков преминава с дрибъл в наказателното поле отбраната, считана за най-добра в света заедно с вратаря и те го повалят. Стоичков реализира неспасяемо дузпата и намалява на 1:2, но през второто полувреме френският съдия Киню не отсъжда още 2 нарушения на италианците в наказателното им поле и българският отбор не достига не само до победата, но дори до равния резултат. Въпреки че е отстранена от участие във финала срещу Бразилия, България достига до мач за третото място, който е без особена мотивация. Макар че отстъпват на Швеция с 0:4 и остават четвърти в света, българските футболисти също получават бронзови медали на Световното първенство. Това е най-големият успех на България в историята на футбола.

Представяне на големите форуми[редактиране | редактиране на кода]

Световни първенства[редактиране | редактиране на кода] Година Резултат Класи- ране М П Р З Т ГВ ГД 1930 не участва - - - - - - - - 1934 не участва - - - - - - - - 1938 не участва - - - - - - - - 1950 не участва - - - - - - - - 1954 не участва - - - - - - - - 1958 не участва - - - - - - - - 1962 Групова фаза 15 3 0 1 2 1 1 7 1966 Групова фаза 15 3 0 0 3 0 1 8 1970 Групова фаза 13 3 0 1 2 1 5 9 1974 Групова фаза 12 3 0 2 1 2 2 5 1978 не се класира - - - - - - - - 1982 не се класира - - - - - - - - 1986 1/8 финал 12 4 0 2 2 2 2 6 1990 не се класира - - - - - - - - 1994 1/2 финал 4 7 4 0 3 12 10 11 1998 Групова фаза 29 3 0 1 2 1 1 7 2002 не се класира - - - - - - - - 2006 не се класира - - - - - - - - 2010 не се класира - - - - - - - - 2014 не се класира - - - - - - - - 2018 не се класира - - - - - - - - 2022 не се класира - - - - - - - - 2026 Общо 7/22 26 4 7 15 19 22 53

Европейски първенства[редактиране | редактиране на кода] Година Резултат Класи- ране М П Р З Т ГВ ГД 1960 не участва - - - - - - - - 1964 не участва - - - - - - - - 1968 не участва - - - - - - - - 1972 не участва - - - - - - - - 1976 не участва - - - - - - - - 1980 не участва - - - - - - - - 1984 не участва - - - - - - - - 1988 не участва - - - - - - - - 1992 не участва - - - - - - - - 1996 Групова фаза 12 3 1 1 1 4 3 4 2000 не се класира - - - - - - - - 2004 Групова фаза 16 3 0 0 3 0 1 9 2008 не се класира - - - - - - - - 2012 не се класира - - - - - - - - 2016 не се класира - - - - - - - - 2020 не се класира - - - - - - - - 2024 не се класира - - - - - - - - 2028 --- - - - - - - - - 2032 --- - - - - - - - - Общо 2/16 8 2 1 5 6 7 17 Олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода] От 1896 до 1920 г. – не участва 1924 г. – първи етап От 1928 до 1948 г. – не участва 1952 г. – първи етап 1956 г. – 3-то място, 1960 г. – първи етап 1964 г. – не участва 1968 г. – 2-ро място, От 1972 до 2020 г. – не се класира

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

• Четвърто място на световното първенство в САЩ 1994 г. и максимално възможните 7 мача.
• Христо Стоичков поделя голмайсторското място на Световното първенство в САЩ през 1994 г. с Олег Саленко – по 6 гола.
• Най-голяма победа на финален турнир: 4:0 срещу Гърция, първа победа на СП, САЩ 1994 г.
• Пето място на европейско първенство през 1968 г.
• Първи мач на финален турнир: 0:1 с Аржентина, 30 май 1962 г. в Чили.
• Първи гол на финален турнир: Георги Аспарухов срещу Унгария на 3.6.1962 г. в Чили.
• Първа точка на финален турнир: 0:0 срещу Англия на СП в Чили, 7 юни 1962 г.

Квалификационен цикъл за СП 2014 (2012 – 2013)[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: България на Световното първенство по футбол 2014

 Основна статия: Квалификации за Световното първенство по футбол 2014 (зона Европа, група B)

Дата	Място на срещата	Вид на срещата	Противник	Резултат	Голмайстори за България
29 февруари 2012	Дьор	Контрола	Унгария	1:1 (0:1)	Божинов  87'
26 май 2012	Амстердам	Контрола	Нидерландия	2:1 (0:1)	Попов  49' (д.), Мицански  90'
29 май 2012	Залцбург	Контрола	Турция	0:2 (0:1)
15 август 2012	София	Контрола	Кипър	1:0 (0:0)	Мицански  66'
7 септември 2012	София	СП 2014 Квалификация	Италия	2:2 (1:2)	Манолев  30', Г. Миланов  66'
11 септември 2012	София	СП 2014 Квалификация	Армения	1:0 (1:0)	Манолев  43'
12 октомври 2012	София	СП 2014 Квалификация	Дания	1:1 (1:1)	Рангелов  7'
16 октомври 2012	Прага	СП 2014 Квалификация	Чехия	0:0
14 ноември 2012	София	Контрола	Украйна	0:1 (0:1)
22 март 2013	София	СП 2014 Квалификация	Малта	6:0 (2:0)	Тонев  6', 38', 68', Попов  47', Гъргоров  55', Иванов  78'
26 март 2013	Копенхаген	СП 2014 Квалификация	Дания	1:1 (0:0)	Манолев  51'
27 май 2013	Токио	Контрола	Япония	2:0 (1:0)	Манолев  3', Хасебе  70' (авт.)
4 юни 2013	Алмати	Контрола	Казахстан	2:1 (0:0)	Илиев  55', Иванов  58'
14 август 2013	Скопие	Контрола	Северна Македония	0:2 (0:0)
6 септември 2013	Палермо	СП 2014 Квалификация	Италия	0:1 (0:1)
10 септември 2013	Та' Кали	СП 2014 Квалификация	Малта	2:1 (1:0)	Димитров  9', Гъргоров  59'
11 октомври 2013	Ереван	СП 2014 Квалификация	Армения	1:2 (0:1)	Попов  61'
15 октомври 2013	София	СП 2014 Квалификация	Чехия	0:1 (0:0)

Бележка: в скоби е резултатът от първото полувреме

Отбор п б р М П Р З ВГ ДГ ГР Т  Италия 10 6 4 0 19 9 +10 22  Дания 10 4 4 2 17 12 +5 16  Чехия 10 4 3 3 13 9 +4 15  България 10 3 4 3 14 9 +5 13  Армения 10 4 1 5 12 13 −1 13  Малта 10 1 0 9 5 28 −23 3

Армения  — 2–1 0–1 1–3 0–1 0–3 България  1–0 — 1–1 2–2 6–0 0–1 Дания  0–4 1–1 — 2–2 6–0 0–0 Италия  2–2 1–0 3–1 — 2–0 2–1 Малта  0–1 1–2 1–2 0–2 — 1–4 Чехия  1–2 0–0 0–3 0–0 3–1 —

Квалификационен цикъл за ЕП 2016 (2014 – 2015)[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: България на Европейското първенство по футбол 2016

 Основна статия: Квалификации за Европейското първенство по футбол 2016 група H

Дата	Място на срещата	Вид на срещата	Противник	Резултат	Голмайстори за България
5 март 2014	София	Контрола	Беларус	2:1 (1:0)	Г. Миланов  14', Гаджев  66'
23 май 2014	Рицинг	Контрола	Канада	1:1 (1:1)	Гълъбинов  19'
9 септември 2014	Баку	ЕП 2016 Квалификация	Азербайджан	2:1 (1:0)	Мицански  19', В. Христов  87'
10 октомври 2014	София	ЕП 2016 Квалификация	Хърватия	0:1 (0:1)
13 октомври 2014	Осло	ЕП 2016 Квалификация	Норвегия	1:2 (1:1)	Бодуров  43'
16 ноември 2014	София	ЕП 2016 Квалификация	Малта	1:1 (1:0)	Гълъбинов  6'
28 март 2015	София	ЕП 2016 Квалификация	Италия	2:2 (2:1)	Попов  12', Мицански  17'
8 юни 2015	Истанбул	Контрола	Турция	0:4 (0:0)
12 юни 2015	Атард	ЕП 2016 Квалификация	Малта	1:0 (0:0)	Попов  56'
3 септември 2015	София	ЕП 2016 Квалификация	Норвегия	0:1 (0:0)
6 септември 2015	Палермо	ЕП 2016 Квалификация	Италия	0:1 (0:1)
10 октомври 2015	Загреб	ЕП 2016 Квалификация	Хърватия	0:3 (0:2)
13 октомври 2015	София	ЕП 2016 Квалификация	Азербайджан	2:0 (1:0)	Александров  20', Рангелов  56'

Отбор п б р М П Р З ВГ ДГ ГР Т  Италия 10 7 3 0 16 7 +9 24  Хърватия 10 6 3 1 20 5 +15 20(2)  Норвегия 10 6 1 3 13 10 +3 19  България 10 3 2 5 9 12 –3 11  Азербайджан 10 1 3 6 7 18 –11 6  Малта 10 0 2 8 3 16 –13 2

Азербайджан  — 1:2 1:3 2:0 0:1 0:0 България  2:0 — 2:2 1:1 0:1 0:1 Италия  2:1 1:0 — 1:0 2:1 1:1 Малта  2:2 0:1 0:1 — 0:3 0:1 Норвегия  0:0 2:1 0:2 2:0 — 2:0 Хърватия  6:0 3:0(2) 1:1(2) 2:0 5:1 —

Квалификационен цикъл за СП 2018 (2016 – 2017)[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: България на Световното първенство по футбол 2018

 Основна статия: Квалификации за Световното първенство по футбол 2018

България е в група „А“ заедно с отборите на Франция, Холандия, Швеция, Беларус и Люксембург. Според регламента победителите от деветте групи се класират за финалния турнир през 2018 година, а осемте най-добри втори играят плейофи.

Дата	Място на срещата	Вид на срещата	Противник	Резултат	Голмайстори за България
25 март 2016	Лейрия	Контрола	Португалия	1:0 (1:0)	Марселиньо  19'
29 март 2016	Скопие	Контрола	Северна Македония	2:0 (0:0)	Рангелов  66', Тонев  88'
3 юни 2016	Тойота	Кирин Къп	Япония	2:7 (0:4)	Александров  59', Чочев  82'
7 юни 2016	Суита	Кирин Къп	Дания	0:4 (0:1)
6 септември 2016	София	Квалификация за СП 2018	Люксембург	4:3 (1:0)	Рангелов  16', Марселиньо  65', Попов  79', Тонев  90+2'[30]
7 октомври 2016	Сен Дени	Квалификация за СП 2018	Франция	1:4 (1:3)	Александров  6' (д.)[31]
10 октомври 2016	Солна	Квалификация за СП 2018	Швеция	0:3 (0:2)	[32]
13 ноември 2016	София	Квалификация за СП 2018	Беларус	1:0 (1:0)	Попов  10'[33]
25 март 2017	София	Квалификация за СП 2018	Нидерландия	2:0 (2:0)	Делев  5', 20'[34]
9 юни 2017	Минск	Квалификация за СП 2018	Беларус	1:2 (0:1)	Костадинов  90+1'[35]
31 август 2017	София	Квалификация за СП 2018	Швеция	3:2 (2:2)	Манолев  12', Костадинов  33', Чочев  79'[36]
3 септември 2017	Амстердам	Квалификация за СП 2018	Нидерландия	1:3 (0:1)	Костадинов  69'
7 октомври 2017	София	Квалификация за СП 2018	Франция	0:1 (0:1)
10 октомври 2017	Люксембург	Квалификация за СП 2018	Люксембург	1:1 (0:1)	Чочев  68'

Отбор п б р М П Р З ВГ ДГ ГР Т  Франция 10 7 2 1 18 6 +12 23  Швеция 10 6 1 3 26 9 +17 19  Нидерландия 10 6 1 3 21 12 +9 19  България 10 4 1 5 14 19 −5 13  Люксембург 10 1 3 6 8 26 −18 6  Беларус 10 1 2 7 6 21 −15 5

Беларус  — 2:1 1:1 0:0 1:3 0:4 България  1:0 — 4:3 0:1 2:0 3:2 Люксембург  1:0 1:1 — 1:3 1:3 0:1 Франция  2:1 4:1 0:0 — 4:0 2:1 Нидерландия  4:1 3:1 5:0 0:1 — 2:0 Швеция  4:0 3:0 8:0 2:1 1:1 —

Квалификационен цикъл за ЕП 2021 (2017 – 2020)[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: България на Европейското първенство по футбол 2021

Дата	Място на срещата	Вид на срещата	Противник	Резултат	Голмайстори за България
13 ноември 2017	Лисабон	Контрола	Саудитска Арабия	1:0 (0:0)	Попов  81'
23 март 2018	Разград	Контрола	Босна и Херцеговина	0:1 (0:1)
26 март 2018	Фелчут	Контрола	Казахстан	2:1 (1:0)	Попов  23' (д.), Бодуров  90+3'
6 септември 2018	Любляна	ЛН Група C3	Словения	2:1 (1:1)	Краев  3', 59'
9 септември 2018	София	ЛН Група C3	Норвегия	1:0 (0:0)	Василев  59'
13 октомври 2018	София	ЛН Група C3	Кипър	2:1 (0:1)	Десподов  59', Неделев  68'
16 октомври 2018	Осло	ЛН Група C3	Норвегия	0:1 (0:1)
16 ноември 2018	Никозия	ЛН Група C3	Кипър	1:1 (0:1)	Димитров  89' (д.)
19 ноември 2018	София	ЛН Група C3	Словения	1:1 (0:0)	Иванов  68'
22 март 2019	София	Квалифкация за ЕП 2021	Черна гора	1:1 (0:0)	Неделев  82' (д.)
25 март 2019	Прищина	Квалифкация за ЕП 2021	Косово	1:1 (0:1)	Божиков  39'
7 юни 2019	Пр�