Национална баскетболна асоциация – Уикипедия

Национална баскетболна асоциация
National Basketball Association
Вид спортБаскетбол
Основан6 юни 1946 г.
Брой отбори30
Държави САЩ (29)
 Канада (1)
КонтинентСеверна Америка
Наст. победителДенвър Нъгетс
Уебсайтhttps://www.nba.com/
Настоящ сезон или издание на турнира НБА сезон 2023/2024
Национална баскетболна асоциация в Общомедия

Националната баскетболна асоциация (на английски: National Basketball Association, NBA), съкратено НБА, е най-престижната световна мъжка професионална баскетболна лига и сред 4-те основни професионални спортни лиги на Северна Америка.

Създадена е на 6 юни 1946 г. в Ню Йорк под името Американска баскетболна асоциация (АБА). Получава новото си име през есента на 1949 г. след обединението с Националната баскетболна лига на САЩ (НБЛ). Състои се от 30 отбора – 29 в САЩ и 1 в Канада.

Централният офис на НБА се намира на 19-ия етаж на небостъргача Олимпик Тауер на Пето авеню в Ню Йорк. [1]

Играчите на НБА са най-скъпо платените професионални спортисти от всички спортни лиги в света. [2] Лозунгът на състезателите в НБА е
„Ето защо играем“ (This Is Why We Play).

Преди Мача на звездите в НБА

Отбори[редактиране | редактиране на кода]

През 1946 г. асоциацията започва с 11 отбора, като след различни промени и прегрупирания от 2004 г. до днес те са 30. САЩ са домакин на 29 отбора, а Канада – на 1. Националната баскетболна асоциация е разделена на 2 „конференции“ – Източна и Западна, а всяка конференция е разделена на 3 дивизии по географски признак. Във всяка дивизия влизат по 5 отбора.

Западна конференция[редактиране | редактиране на кода]

Източна конференция[редактиране | редактиране на кода]

Редовен сезон[редактиране | редактиране на кода]

След лятната почивка отборите се събират отново през октомври за подготвителни лагери. Основната им цел е да се оценят някои новаци, да се видят силните и слаби страни на отбора, да се подготви за предстоящия сезон. Задължително е за сезона да се изберат само дузина състезатели, които ще бъдат в списъка на отбора. Допускат се и трима души в допълнителен списък, евентуални резерви. Същинският сезон обикновено започва в първата седмица на ноември, но е предшестван от приятелски мачове.

В редовния сезон всеки отбор изиграва по 82 срещи, разделени по равно между гостувания и домакинства. Отборите от собствената дивизия се срещат 4 пъти, отборите от същата конференция, но от различни дивизии – 3 или 4 пъти, отборите от другата конференция – само 2 пъти. Ето защо отборът може да има по-лесен или по-труден списък с мачове в зависимост от дивизията и конференцията си. Вече НБА е единственото отборно състезание в Северна Америка, където отборите играят всеки с всеки – минимум по 1 домакинска среща на сезон с всеки отбор.

През февруари се прави пауза, за да се проведе Мачът на звездите. До 2017 г. феновете от САЩ, Канада и по интернет гласуват за най-добрите играчи на различните постове в двете конференции. Избират се 14-те играчи с най-голям рейтинг и се провежда мач Изток срещу Запад (Източна конференция срещу Западна конференция). От 2018 г. с такова гласуване се излъчват само първите баскетболисти на двете конференции за капитани на отборите, а те определят съставите им независимо от конференцията. Излъчва се най-добър играч на мача – MVP. Други интересни конкурси, които съпътстват мача на звездите са избирането на най-добър новак (rookie) и най-атрактивна забивка, както и състезание за най-добри умения (дрибъл, стрелба и подаване), за най-добър стрелец от линията за 3 точки. Тези конкурси всяка година носят различни имена заради различните си спонсори.

Малко след мача на звездите идва и последният ден за трансфер на играчи. Краят на редовния сезон е около 20 април. Тогава идва време за много индивидуални награди – отново Новак на годината, Най-полезен играч, Най-добър защитник, Най-развиващ се играч, Най-добър треньор. По това време се избират и 3 отбора от най-добрите играчи на отделните постове от цялата лига.

Плейофи[редактиране | редактиране на кода]

В края на април започват плейофите като продължение на редовния сезон. За тази част от шампионата се класират по 8 отбора от всяка конференция. Във всяка от двете конференции става класиране на 8-те отбора по брой победи. По-предното класиране, което имат победителите в дивизиите, носи преимущество. Така се оформят 2 потока от по 8 отбора. Те продължават да играят помежду си, като двете конференции се срещат чак на финала. В двете конференции се провежда първият кръг на плейофите (четвъртфинали на конференциите). Първият среща последния и т.н. съобразно таблицата:

Леброн Джеймс, пазен от Коби Брайънт (2016 г.)
#1 #8
#2 #7
#3 #6
#4 #5

Мачовете се играят до 4 победи, т.е. най-много може да са 7 мача за двойка отбори. Осмината победители достигат да втория кръг на плейофите, т. нар. полуфинали на конференцията. Там се сблъскват победителите от срещите между 1 – 8 и 4 – 5 от една страна, както и 2 – 7 и 3 – 6 от друга. Последният трети кръг (финал на конференцията) определя кой отбор ще отиде на финала на НБА, който определя шампиона.

Финали и шампиони[редактиране | редактиране на кода]

Финалът на НВА се играе между победителите във финалите на двете конференции, при разменено гостуване по два мача. Шампион става отборът, който достигне 4 победи.

Най-успешният отбор в асоциацията е Лос Анджелис Лейкърс, който е достигал до финала 32 пъти, от които 17 победи, но ако се отчете и победата им под името Минеаполис Лейкърс през 1947/48 г. в НБЛ преди обединението с АБА, броят на титлите им е 18. Втори е Бостън Селтикс със 17 титли и 4 втори места от 21 финала. Трети, но едва с по 6 титли, са Голдън Стейт Уориърс/Филаделфия Уориърс и Чикаго Булс. И шестте победи на Чикаго са завоювани по времето на големия им възход през 1990-те години. Четири от шестте победи на Голдън Стейт са от 2015 до 2022 г. Четвърти, с 5 титли, са Сан Антонио Спърс, които държат рекорда за най-много последователни участия в плейофите – 22.

Най-много финали за титлата (9) е имало между двата най-титулувани отбора с категорично превъзходство на втория: Бостън Селтикс – Лос Анджелис Лейкърс 8:1 победи.

От 2015 до 2018 г., за пръв път в историята на НБА, 4 години поред финалисти са едни и същи отбори – Голдън Стейт Уориърс и Кливланд Кавалиърс.

Лого на
Денвър Нъгетс –
шампион за 2023 г.
Лого на финалите в НБА

Настоящият шампион Денвър Нъгетс печели титлата за първи път.

Финали и шампиони на НБА [3][4][5][6]
Година Шампион Финалист Резултат
1 1947 ФИЛАДЕЛФИЯ УОРИЪРС Чикаго Стагс 4 – 1
2 1948 БАЛТИМОР БУЛЕТС Филаделфия Уориърс 4 – 2
3 1949 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Уошингтън Кепитълс 4 – 2
4 1950 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Сиракуза Нешънълс 4 – 2
5 1951 РОЧЕСТЪР РОЯЛС Ню Йорк Никс 4 – 3
6 1952 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Ню Йорк Никс 4 – 3
7 1953 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Ню Йорк Никс 4 – 1
8 1954 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Сиракуза Нешънълс 4 – 3
9 1955 СИРАКУЗА НЕШЪНЪЛС Форт Уейн Пистънс 4 – 3
10 1956 ФИЛАДЕЛФИЯ УОРИЪРС Форт Уейн Пистънс 4 – 1
11 1957 БОСТЪН СЕЛТИКС Сейнт Луис Хоукс 4 – 3
12 1958 СЕЙНТ ЛУИС ХОУКС Бостън Селтикс 4 – 2
13 1959 БОСТЪН СЕЛТИКС Минеаполис Лейкърс 4 – 0
14 1960 БОСТЪН СЕЛТИКС Сейнт Луис Хоукс 4 – 3
15 1961 БОСТЪН СЕЛТИКС Сейнт Луис Хоукс 4 – 1
16 1962 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 3
17 1963 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 2
18 1964 БОСТЪН СЕЛТИКС Сан Франциско Уориърс 4 – 1
19 1965 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 1
20 1966 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 3
21 1967 ФИЛАДЕЛФИЯ СЕВЪНТИСИКСЪРС Сан Франциско Уориърс 4 – 2
22 1968 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 2
23 1969 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 3
24 1970 НЮ ЙОРК НИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 3
25 1971 МИЛУОКИ БЪКС Балтимор Булетс 4 – 0
26 1972 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Ню Йорк Никс 4 – 1
27 1973 НЮ ЙОРК НИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 1
28 1974 БОСТЪН СЕЛТИКС Милуоки Бъкс 4 – 3
29 1975 ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС Уошингтън Булетс 4 – 0
30 1976 БОСТЪН СЕЛТИКС Финикс Сънс 4 – 2
31 1977 ПОРТЛАНД ТРЕЙЛБЛЕЙЗЪРС Филаделфия Севънтисиксърс 4 – 2
32 1978 УОШИНГТЪН БУЛЕТС Сиатъл Суперсоникс 4 – 3
33 1979 СИАТЪЛ СУПЕРСОНИКС Уошингтън Булетс 4 – 1
34 1980 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Филаделфия Севънтисиксърс 4 – 2
35 1981 БОСТЪН СЕЛТИКС Хюстън Рокетс 4 – 2
36 1982 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Филаделфия Севънтисиксърс 4 – 2
37 1983 ФИЛАДЕЛФИЯ СЕВЪНТИСИКСЪРС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 0
38 1984 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 3
39 1985 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Бостън Селтикс 4 – 2
40 1986 БОСТЪН СЕЛТИКС Хюстън Рокетс 4 – 2
41 1987 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Бостън Селтикс 4 – 2
42 1988 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Детройт Пистънс 4 – 3
43 1989 ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 0
44 1990 ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС Портланд Трейлблейзърс 4 – 1
45 1991 ЧИКАГО БУЛС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 1
46 1992 ЧИКАГО БУЛС Портланд Трейлблейзърс 4 – 2
47 1993 ЧИКАГО БУЛС Финикс Сънс 4 – 2
48 1994 ХЮСТЪН РОКЕТС Ню Йорк Никс 4 – 3
49 1995 ХЮСТЪН РОКЕТС Орландо Меджик 4 – 0
50 1996 ЧИКАГО БУЛС Сиатъл Соникс 4 – 2
51 1997 ЧИКАГО БУЛС Юта Джаз 4 – 2
52 1998 ЧИКАГО БУЛС Юта Джаз 4 – 2
53 1999 САН АНТОНИО СПЪРС Ню Йорк Никс 4 – 1
54 2000 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Индиана Пейсърс 4 – 2
55 2001 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Филаделфия Севънтисиксърс 4 – 3
56 2002 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Ню Джърси Нетс 4 – 0
57 2003 САН АНТОНИО СПЪРС Ню Джърси Нетс 4 – 3
58 2004 ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 3
59 2005 САН АНТОНИО СПЪРС Детройт Пистънс 4 – 3
60 2006 МАЯМИ ХИЙТ Далас Маверикс 4 – 1
61 2007 САН АНТОНИО СПЪРС Кливланд Кавалиърс 4 – 3
62 2008 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4 – 2
63 2009 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Орландо Меджик 4 – 0
64 2010 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Бостън Селтикс 4 – 3
65 2011 ДАЛАС МАВЕРИКС Маями Хийт 4 – 2
66 2012 МАЯМИ ХИЙТ Оклахома Сити Тъндър 4 – 1
67 2013 МАЯМИ ХИЙТ Сан Антонио Спърс 4 – 3
68 2014 САН АНТОНИО СПЪРС Маями Хийт 4 – 3
69 2015 ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС Кливланд Кавалиърс 4 – 2
70 2016 КЛИВЛАНД КАВАЛИЪРС Голдън Стейт Уориърс 4 – 3
71 2017 ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС Кливланд Кавалиърс 4 – 1
72 2018 ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС Кливланд Кавалиърс 4 – 0
73 2019 ТОРОНТО РАПТЪРС Голдън Стейт Уориърс 4 – 2
74 2020 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Маями Хийт 4 – 2
75 2021 МИЛУОКИ БЪКС Финикс Сънс 4 – 2
76 2022 ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС Бостън Селтикс 4 – 2
77 2023 ДЕНВЪР НЪГЕТС Маями Хийт 4 – 1
Лого на Лос Анджелис Лейкърс
Лого на Бостън Селтикс
Бил Ръсел (вляво) срещу Уилт Чембърлейн (с топката, вдясно)
Най-успешните отбори в НБА [7][8][5],[6]
Отбор Шампион Финалист Всичко финали
1 Лос Анджелис Лейкърс/
Минеаполис Лейкърс
17 15 32
2 Бостън Селтикс 17 4 21
3 Голдън Стейт Уориърс/
Филаделфия Уориърс
6 3 9
4 Чикаго Булс 6 0 6
5 Сан Антонио Спърс 5 1 6
6 Филаделфия Севънтисиксърс/
Сиракуза Нешънълс
3 6 9
7 Маями Хийт 3 3 6
8 Детройт Пистънс 3 2 5
9 Ню Йорк Никс 2 6 8
10 Хюстън Рокетс 2 2 4
11 Милуоки Бъкс 2 1 3
12 Кливланд Кавалиърс 1 4 5
13 Атланта Хоукс/Сент Луис 1 3 4
14 Балтимор/Вашингтон Булетс 1 3 4
15 Оклахома Сити Тъндър/Сиатъл Суперсоникс 1 3 4
16 Портланд Трейл Блейзърс 1 2 3
17 Далас Маверикс 1 1 2
18 Балтимор Булетс (оригинал, 1954) 1 0 1
19 Сакраменто Кингс/Рочестър Роялс 1 0 1
20 Торонто Раптърс 1 0 1
21 Денвър Нъгетс 1 0 1

Финанси[редактиране | редактиране на кода]

Повишаване на тавана на заплатите от 1985 г. до 2014 г.

Отначало в продължение на много години всички играчи на лигата са получавали приблизително еднакви заплати, които са били малко под 1000 долара на месец [9]. Но заплатите на играчите се повишават и през 1964 г. Уилт Чембърлейн става първият играч от НБА, който надминава границата от 100 000 долара за сезон. Опитвайки се по всякакъв начин да докаже своето предимство в съперничеството, Бил Ръсел от Бостън Селтикс подписва договор за демонстративна сума от 100 001 долара, но вече през 1968 г. Чембърлейн поставя своя подпис върху договор в размер на 750 000 за три години. Още в първия сезон в лигата рекордът на заплатите преминава към Карим Абдул-Джабар и оттогава заплатите на „звездните“ играчи постоянно се увеличават с непрекъснато нарастващи темпове. От 1984 г. до блокирането през 1999 г. заплатите на играчите са се увеличили почти 10 пъти. [10]

През 1983 година е определен „таван на заплатите“ (англ. salary cap) – максимално допустимият размер на разходите на един клуб за плащания към играчите като заплата (тоест сумата от всички заплати в отбора). Така наречените „payrolls“ – суми, които могат да бъдат изразходвани за заплати на отделни играчи – пряко зависят от доходите на Асоциацията и са еднакви за всички отбори [11]. Но не винаги е било така. Таванът на заплатите в НБА е мек – има много официално разрешени изключения при подписване на договори с играчи и формиране на цялостна картина на икономическото положение на клуба [10][12]. Таванът на заплатите може да бъде надвишен, и то значително. За превишението обаче собствениците на клубовете трябва да платят специален данък (данък лукс) към бюджета на лигата в размер на 100 % от надвишението [13]. Плащанията се извършват, ако разходите за заплати надвишават определено ниво на данъци, също предписано от колективния договор (71,7 милиона долара за сезон 2013/14) [14]. Парите се разпределят между останалите отбори – изравняване на финансовите възможности на клубовете.

Съществуват и индивидуални граници на доходите на играчите, както за минимални, така и за максимални заплати. Например нов играч от НБА не може да печели по-малко от 490 000 долара годишно (през сезон 2013/14), а след четири години в първенството минималната заплата надвишава прага от 1 милион долара [15]. На свой ред, максималната заплата на лице за първа година и за шеста година в НБА е същата и възлиза на около 13 милиона годишно. А за ветеран (повече от 10 сезона) горната граница на заплатата надвишава 19 милиона. [16]

Доходът на НБА за 2010 г. е 3,8 милиарда долара и при разходи около 3,6 милиарда долара печалбата за годината е 183 милиона долара, а рентабилността – 4,8 %. [17] Средната заплата на играчите през 2010 г. е 4,8 милиона долара годишно – повече от която и да е друга спортна лига в света. [2]

В историята на НБА е имало четири локаута по финансови причини, при които е блокирана нейната работа и престава да функционира: [18][19][20]

  1. От 1 юли до 21 септември 1995 г. – отменят се летните тренировъчни лагери.
  2. На 11 юли 1996 година за по-малко от 3 часа – „тричасова война“.
  3. От 1 юли 1998 г. до 6 януари 1999 г. (204 дни) – спор, за който съдът решава, че клубовете не са задължени да изплащат заплати на играчите при липса на мачове.
  4. От 1 юли до 26 ноември 2011 г. (149 дни) – изискванията на собствениците на клубове включват намаление на заплатите на играчите с 25 % и „твърдо“, фиксирано ограничение на заплатата от 45 милиона долара.

През сезон 2013/2014 г. таванът на годишните заплатите в НБА е 58 679 000 долара.

Сред по-известните партньори и спонсори са Кока-Кола, Адидас, Хюлет-Пакард, Циско, Хайер Америка, Kиа Mотърс, Бакарди, T-Mобил и др.

НБА като организация носи много амбициозна социална мисия. Програмата NBA Cares е основана през 2005 г. и оттогава лигата, играчите и треньорите са дарили над 160 милиона долара за благотворителност, построени са повече от 600 различни съоръжения за жилища, образование и забавления, а играчите лично са похарчили повече повече от милион часа общественополезен труд. [21]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Какъв е адресът на офиса на НБА лигата?, NBA.com, 2011-10-12. Архив Архив на оригинала от 2021-09-29 в Wayback Machine. 2012-01-23.
  2. а б NBA leads in highest average salary, foxsports.com, 22 април 2011. Посетен на 2011-07-24. Архив 2012-01-23.
  3. Всички финали и шампиони в НБА, публикувано на 16 юни 2014, 07:26; посетен на 18.08.2015
  4. Всички шампиони на НБА,17 юни 2015 | 08:34; посетен на 18.08.2015
  5. а б LeBron James named unanimous Finals MVP after Cavs' Game 7 win, espn.com, посетен на 10.02.2018.
  6. а б Warriors sweep Spurs, advance to NBA Finals with historic 12 – 0 record, usatoday.com, посетен на 10.02.2018.
  7. Всички финали и шампиони в НБА, публикувано на 16 юни 2014, 07:26; посетен на 18.08.2015
  8. Всички шампиони на НБА, 17 юни 2015, 08:34; посетен на 18.08.2015
  9. Гомельский В. А. Истоки // НБА / Под ред. А. Осокина. – М.: Городец, 2006. – 224 с. – ISBN 9785958401659.
  10. а б Paul D. Staudohar. Labor relations in basketball: the lockout of 1998 – 99 // Monthly Labor Review. с. 5. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.
  11. Jorge Castillo. NBA free agency: Salary cap exceptions explained // The Washington Post, 3 июля 2010. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.
  12. Rick Bonnell. NBA's real issue: What is a 'soft cap? // charlotteobserver.com, 11 октября 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-08-11. (на английски)[неработеща препратка]
  13. Tom Ziller. Proposing a Solution for NBA's Ineffective Luxury Tax // aolnews.com, 25 января 2010. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-08-11. (на английски)
  14. Ben Golliver. NBA sets 2013 – 14 salary cap, luxury tax figures // Sports Illustrated, 2013-07-10. Архивиран от оригинала на 2014-05-10. Посетен на 2014-04-26.
  15. 2011 CBA Minimum Annual Salary Scale // RealGM. Архивиран от оригинала на 2014-05-10. Посетен на 2014-04-26.
  16. CBA Basics: Owners, players and the negotiations // NBA.com, 17 ноября 2010. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.
  17. NATE SILVER. Calling Foul on N.B.A.’s Claims of Financial Distress // NY Times, 5 июля 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-04. (на английски)
  18. NBA Lockout Chronology // 6 января 1999. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-08-11. (на английски)
  19. Jerry Bembry. NBA lockout passes quickly Brief stoppage delays free-agent talks 2 days // The Baltimore Sun, 10 июля 1996. Архивиран от оригинала на 2011-11-23. Посетен на 2011-08-11. (на английски)
  20. NBA settles contract dispute, lifts lockout after 3 hours // Chicago Sun-Times. Архивиран от оригинала на 2016-04-21. Посетен на 2011-10-28.
  21. NBA Cares // NBA. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.