Неделко Попнеделков – Уикипедия

Неделко Попнеделков
общественик
Роден
1882 г.
Починал
1960 г. (78 г.)

Неделко Попнеделков (изписване до 1945 година: Недѣлко попъ Недѣлковъ, на гръцки: Νεδέλκος, Δέλιος Παπανεδέλκος) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по-късно югославски функционер.

Роден е през 1882 година в кукушкото село Янешево, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание. След Младотурската революция от юли 1908 година е член на Народната федеративна партия (българска секция) и участва в похода към Цариград.

В периода 1920 – 1930 г. е сътрудник на съветското разузнаване в Солун.[1] След 1925 година се присъединява към ВМРО (обединена) и участва в разпространението на вестниците „Македонско дело“ и „Федерасион Балканик“ в Егейска Македония.[2] Неколкократно е затварян от гръцките власти в Акронавплия на Пелопонес.[3] След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година на 30 юни заедно с Атанас Пейков, Лазар Дамов, Андрей Чипов и още 23 комунистически затворници от български произход Попнеделков е освободен по настояване на Солунския български клуб пред германските окупационни власти. Това става след като те декларират пред властите български произход. Съпругата на Попнеделков е германка, а брат му е деец на Солунския български клуб.[4] След освобождаването си се присъединява към Националния освободителен фронт на Гърция, отново е заловен от гръцките власти и затворен в затвора „Павлос Мелас“, но отново е освободен по настояване на Българския клуб.[5] Става войнствен член на Клуба.[6][7]

След Гражданската война в Гърция се установява в Народна Република Македония, където е член на ръководството на Сдружението на македонците от Егейския дял на Македония и работи като технически ръководител в държавно предприятие по строителството. След скъсването между Сталин и Тито е хвърлен в затвора като поддръжник на СССР и ГКП.[8] Умира през 1960 година в Скопие[9].

  1. Alekseyev Попнеделков Неделко Алексеев М.А., Колпакиди А.И., Кочик В.Я. Энциклопедия военной разведки. 1918-1945 гг. М., 2012, стр. 617.
  2. Андоновски, Христо. Вистината за Егејска Македонија. Скопје, Мисла, 1971. с. 70. (на македонска литературна норма)
  3. ΡΙΖΟΣΠΑΣΤΗΣ Φύλλο: 15/6/1936, Σελίδα: 4
  4. Ποιοι πολέμησαν και ποιοι ήταν οι συνεργάτες των κατακτητών, Λεωνίδας Στρίγγος, Ριζοσπάστης Φύλλο: 10/11/1981, Σελίδα: 3 & 7
  5. Η Κατοχή εν Μακεδονία Βιβλίο Πρώτο, Αθάν. Ι. Χρυσοχόου έτος 1949, Θεσσαλονίκη. σελ 34-35
  6. Η βουλγαρική προπαγάνδα στη γερμανοκρατούμενη Μακεδονία Βουλγαρική λέσχη Θεσσαλονίκης 1941-1944, σελ 32 Καρδάρας Χρήστος Δ. Εκδόσεις Επικαιρότητα
  7. Λεηλασία Φρονημάτων, τόμος Α', Κολλιόπουλος Εκδόσεις Βάνιας. σελ 37
  8. Alekseyev Попнеделков Неделко Алексеев М.А., Колпакиди А.И., Кочик В.Я. Энциклопедия военной разведки. 1918-1945 гг. М., 2012, стр. 617.
  9. Литовски, Александар. Јубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010, стр.77-78