Неутрино – Уикипедия

Неутрино
Елементарна частица
първото експериментално наблюдение на неутрино, 1970 г.
Класификация
Клас и подкласФермион, Лептон
Обозначениеνμτe
Античастицаантинеутрино
Открита отпредсказана теоретично:
Волфганг Паули (1930)
открита експериментално:
1956 от Клайд Кауан, Фредерик Райнс, Ф. Б. Харисън, Х. У. Крус и А. Д. Макгуаър
Характеристики
Масаварира в зависимост от енергията
Заряд0 C
Спин1/2
Странност0
Очарование0
Време на животстабилен
Взаимодействиеслабо и гравитационно
Неутрино в Общомедия

Неутриното е елементарна частица, която взаимодейства единствено чрез слабото ядрено взаимодействие и гравитацията.[1][2] Бележи се с гръцката буква ν (ни). Има една втора спин () и следователно е фермион. Неговата маса е изключително малка в сравнение с другите частици и се приема, че е равна на нула, но все пак се извършват прецизни експерименти за измерване на неутринната маса. След като е електронеутрален лептон, неутриното не участва нито в силно, нито в електромагнитно взаимодействие, а само в слабо и гравитационно.

Масата на неутриното е изключително малка. Горната експериментална оценка на сумата от масите на всички типове неутрино съставлява всичко на всичко 0,28 eV[3][4]. Разликата в квадратите на масите на неутриното от различни поколения, получена посредством осцилационни експерименти, не превишава 2,7×10−3 eV².

Масата на неутриното е важна за обяснение на феномена тъмна материя в космологията, тъй като е възможно концентрацията на неутрино във Вселената да е достатъчно висока, за да повлияе на средната плътност.

Заради едва забележимото участие в слабото ядрено взаимодействие, неутриното преминава през материята почти незабелязано. За частиците неутрино, произведени от слънцето (енергия от порядъка на няколко MeV), ще е необходима стена, дебела около една светлинна година (~1016 м) и направена от олово, за да задържи половината от тях. Ето защо засичането на неутрино е предизвикателство, изискващо огромни по обем детектори или силно концентрирани лъчи от неутрино частици.

За всяко неутрино съществува съответна античастица, наричана антинеутрино, която също има полуцял спин и нулев електричен заряд. Различават се от неутрино по това, че имат противоположни знаци на лептоново число и хиралност.

Неутрино се образува при различни видове радиоактивен разпад, включително бета-разпад на атомни ядра или адрони, ядрени реакции като например тези, които се случват в ядрото на звездите, при експлозия на свръхнова или изкуствено в ядрени реактори, ядрени бомби или ускорители на частици и т.н. По-голямата част от неутрино в близост до Земята са от ядрени реакции в Слънцето. В близост до Земята около 65 милиарда (6.5×1010) слънчево неутрино в секунда преминават през всеки квадратен сантиметър, перпендикулярен на посоката на Слънцето.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Close, Frank (2010). Neutrinos (softcover ed.). Oxford University Press. ISBN 978-0-19-969599-7.
  2. Jayawardhana, Ray (2015). The Neutrino Hunters: The chase for the ghost particle and the secrets of the universe (softcover ed.). Oneworld Publications. ISBN 978-1-78074-647-0.
  3. Астрономы получили самую точную оценку массы „частицы-призрака“ // РИА Новости. Посетен на 22 юни 2010. (на руски)
  4. Upper Bound of 0.28 eV on Neutrino Masses from the Largest Photometric Redshift Survey
  5. Armitage, Philip (2003). „Solar Neutrinos“ (PDF). JILA. Boulder: University of Colorado.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]