Никола Михайловски – Уикипедия

Тази статия е за еленчанина. За ресенчанина вижте Никола Михайловски (революционер).

Никола Михайловски
български общественик
Роден
1818 г.
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вМосковски държавен университет
Народен представител в:
УС   I ВНС   II ОНС   VI ОНС   

Никола Стоянов Михайловски (с псевдоним Макавеев) е български книжовен и обществен деец, дописен член на Българското книжовно дружество от 1874 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1818 г. в Елена. Той едно от 9-те деца на хаджи Стоян Андроников Михайловски (1780 – 1836) и Юрдана, дъщерята на хаджи Стоян Тодоров от Котел: Стана, Донка, Христо, Стоян (Иларион Макариополски), Михаил, Иван, Никола, Димитър и Тодор. Той е баща на поета Стоян Михайловски и чичо на Димитър Буров. Никола учи първоначално в родния си град, а след това в гимназия в Атина (до 1843). През 1844 г. заминава за Москва, където следва в Историческо-филологическия факултет на Московския университет, завършвайки с докторат при О. Бодянски през 1848 г. Там е стипендиант на Иван Денкоглу. Той е един от първите българи, които получават висше образование в Русия. През 1848 г. се връща в Елена, където учителства заедно с Иван Момчилов в класното училище (1848 – 1852). Поканен е за главен учител в Търново (1853 – 1856), Сливен (1857 – 1858) и отново в Търново (1858 – 1861; 1863 – 1867), където развива училището в петкласно и въвежда нови предмети като психология, риторика, поезия и метрика и др. Той поддържа проекта на Дунавския валия Мидхат паша за сливане на българските и турските училища през 1866 г.[1], но впоследствие се отказва от тази инициатива.[2]

Става редактор на вестник „Съветник“ в Цариград (1863 – 1865). Сътрудничи на сп. „Право“ (1870 – 1873). Назначен е за цензор на българските книги при османското министерство на просветата[3]. Участник е в Църковно-националната борба. Избран е за представител на Търновска епархия в Църковно-народните събори в Цариград през 1861 – 1863 и 1871. През 1866 г. е член на Общия съвет на Дунавския вилает.

След Освобождението живее в София. От 4 юли 1878 г. е назначен от временното руско управление в отдела за народно просвещение. След това е назначен за председател на Търновския губернски съд. Съдия във Върховния касационен съд (1880 – 1882), народен представител в Учредителното събрание „по звание“ като председател на Търновския губернски съд, народен представител и в 1 велико народно събрание, 2 обикновено народно събрание от Еленска избирателна околия и 6 обикновено народно събрание от Пирдопска избирателна околия (1880 – 1881; 1890 – 1893). Председател на Вакъфската комисия. Член на Държавния съвет (31 декември 1881 – 9 ноември 1883) и негов подпредседател (2 юли 1882 – 9 ноември 1883). Директор е на Софийската мъжка гимназия и преподавател по гръцки език и литература и история във Висшето училище.[1][4] През 1883 г. е член на Учебния съвет при Министерството на народното просвещение. Между 1883 и 1884 г. е председател на Кодификационната комисия към министерството.

Той е един от теоретиците на Търновската правописна школа, която застъпва възгледа за етимологичния правопис. Възгледите му са отразени в „Цариградски вестник“ (1857). Като учител съставя и издава учебници. Превежда главно от гръцки и руски език и е един от най-активните преводачи на учебна и на художествена литература.[1] Дописен член на Българското книжовно дружество (1875) и почетен член (1884). Носител е на орден „Св. Александър“ III ст. (1895).

Умира на 15 декември 1892 г. в София.[1]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Тодев, Илия (ръководител). Кой кой е сред българите XV – XVIII в. София, Издателска къща „Анубис“, 2000. ISBN 954-426-229-6. с. 171.
  2. Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 184
  3. Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, съст. Николай Генчев и Красимира Даскалова, София, 1988, с.429
  4. Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 184