Никола Ракитин – Уикипедия

Никола Ракитин
български поет
Портретна снимка на Никола Ракитин, 1931 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
2 май 1934 г. (48 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Работилучител, директор на музей, поет
Литература
Жанровестихотворение
Известни творби„Размирни години“ (1919)
Семейство
СъпругаКатя
Деца3 дъщери
Никола Ракитин в Общомедия
Паметник на Никола Ракитин в с. Трудовец

Никола Ракитин е псевдоним на Никола Василев Панчев, български поет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юни 1885 г. в с. Лъжане, Орханийско. Завършва славянска филология в Софийския университет (1908). Участва в Първата световна война. Сестрта на Никола Ракитин, Рада е омъжена за поета Стамен Панчев, автор на стихотворението „Сине мой“.[2]

Работи като учител в Плевен (1908 – 1933). Директор на Военно-историческия музей в Плевен (1933 – 1934). Несправедливо обвинен за изчезването на ценности от музея, Ракитин се самоубива на 2 май 1934 г., като се хвърля от влака при тунел 3 до гара Реброво на път от София за Плевен.[3]

Самоубийството на Ракитин намира широк отзвук в печата, като за него е обвинявано ръководството на Военното министерство. С този случай се свързва и уволнението на военния министър Александър Кисьов няколко дни по-късно.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

За първи път печата през 1906 г. в сп. „Демократически преглед“. Поезията на Ракитин е предимно пейзажна. Стихосбирката му „Размирни години“ е протест срещу войната и насилието над човека. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Просвета“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“, „Златорог“, „Българска мисъл“ и на вестник „Светлоструй“.[5]

Негови първи творби са „Зима при Вит“ и „Пролет при Вит“.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Под цъфналите вишни“ (1909)
  • „Животът може би е сън“ (1911)
  • „Беглец“ (1914)
  • „Размирни години“ (1919)
  • „Преди да съмне“ (1920)
  • „Златни нишки“ (1922)
  • „Родното село“ (1922)
  • „В тишината на далечния град“ (1923)
  • „Васил Левски“ (1923 – съавтор Ст. Георгиев)
  • „Жената и морето“ (1923)
  • „Мургаш“ (1923)
  • „На една струна“
  • „Освободеният Прометей“ (1923)
  • „Лес“ (1924)
  • „Дарове на Балкана“ (1932)
  • „Капят листата“ (1933)
  • „Русалска поляна“ (разкази, 1938) и др.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Никола Ракитин е наречена улица в София (Карта).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дневни новини - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.7 24 юли 1924. стр. 1.
  2. Стамен Панчев // literaturensviat.com. Посетен на 25 февруари 2024.
  3. Пенчо Ковачев. Намират тялото на Никола Ракитин, разкъсано на парчета // в-к „24 часа“. 24chasa.bg, 31.10.2011. Посетен на 21 януари 2016 г.
  4. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 252.
  5. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3682.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал от Словото Архив на оригинала от 2003-07-26 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]