Никола Янишлиев – Уикипедия

Никола Янишлиев
български просветен деец
Роден
1878 г.
Починал
14 ноември 1924 г. (46 г.)

Учил вЗагребски университет
Семейство
Братя/сестриБорис Янишлиев
Подпис

Никола Дионисиев Янишлиев е български просветен деец от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Янишлиев е роден в град Дойран в 1873[1] или 1878 година. Баща му Дионис Н. Янишлиев (1841 – 1916) е виден български деец в града, ученик на Андроник Йосифчев и Димитър Миладинов, а след това на първото българско училище в Цариград. Брат му Борис Янишлиев е също учител.

Подпис на Никола Янишлиев под препис на писмо на Битолското девическо училище до българския екзарх от 1901 година

В 1896 година завършва с единадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] След това учи в Загребския университет, Австро-Унгария, но не го завършва. Връща се в родния край и учителства в Битоля, Скопие, Дедеагач и Цариград. През учебната 1900/1901 година е учител във Валовища.[3] В 1901/1902 и 1902/1903 година преподава в Скопското българско мъжко педагогическо училище, както и в Българското класно девическо училище в града (пеене, химия, минералогия, антропология).[4][5] По-късно е временен управител на Българското девическо училище в Битоля.[6]

Избухването на Междусъюзническата война го заварва като класен учител в Битоля. На 17 юни 1913 година е арестуван от сръбските власти и след като отказва да подпише декларация, че е сърбин, е екстерниран в България на 13 юли.[7][8][9]

Успоредно с учителската професия се интересува от хорово и църковно пеене и е един от първите организатори на училищни хорове в българските земи.[10]

Дълги години администрира вестник „Свободна реч“. Никола Янишлиев умира на 14 ноември 1924 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Никола Янишлиев // „Независима Македония“ II (85). София, СМЕО, 21 ноември 1924. с. 3.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  3. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 149.
  4. ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) – 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 23 – 24 (писмо на управителя на Българското девическо училище Иван Благоев до българския екзарх във връзка с учебните дела)
  5. ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 16.
  6. ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 50 гръб.
  7. Кирил Пърличев. „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 - 1915)“.
  8. Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998, стр. 34.
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 381.
  10. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 281.