Ножарство – Уикипедия

Ножарство е занаят за изработване на различни видове ножове, ками, ятагани, бръсначи, саби, ножици.[1][2]

Развитието на занаята е свързано с абаджийството, терзийството, кожухарството и животновъдството. По българските земи това е през XVIII – XIX в. Главните центрове са Асеновград, Габрово, Гоце Делчев, Карлово, Костенец, Мадан, Пловдив, Сливен и др. Произведената стока е продавана по пазарите на цялата Османска империя. След Освобождението продължава своето съществуване, макар и след Кримската война да започва да запада.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Артграф ООД, 2007. ISBN 978-954-9401-15-8. с. 343.
  2. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3124.