French
DeutschПерник (област) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Перник.
| Област Перник | |
| Области в България | |
 Област Перник на картата на България | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Район за планиране | Югозападен район за планиране |
| Областен център | Перник |
| Площ | 2392 km² |
| Население | 111 746 души (31 декември 2022 г.) |
| Общини | 6 |
| БВП (2021) | 1 321 000 000 лв.[1] |
| МПС код | РК |
| Официален сайт | www.pk.government.bg |
 | |
| Административно деление на областта | |
| Перник в Общомедия | |
Област Перник (също и Пернишка област) е една от 28-те области на България. Граничи с Република Сърбия на запад, Софийска област и област София-град на изток и североизток и област Кюстендил на юг. Заема площ от 2390,5 km² и има население 114 162 души по окончателни данни от преброяване 2021.[2] Пощенските кодове на населените места в област Перник са от 2300 (за град Перник) до 2499. МПС-кодът ѝ е РК.
География[редактиране | редактиране на кода]
Област Перник се намира в Западна България и в географския център на Балканския полуостров. Границите ѝ са маркирани на север от Заваловискярската планина, на североизток – от Люлин, на югоизток – от Витоша, на юг – Конявската планина. Тази площ, обградена с планински вериги с височина, варираща между 1000 и 2300 m, е естествено разпокъсана от Верило-Руйската планинска верига. В този насечен планински релеф са включени Пернишко-Брезнишката, Радомирската и Земенската котловини, пресичани от река Струма и от най-горните ѝ пълноводни притоци. Котловините са отделени помежду си от трудно проходимите проломи, издълбани от Владайска река, Струма и река Ябланица. Запазените днес географски наименования на четирите вътрешни района са Граово (включваща Пернишко и Брезнишко), Мраката (Радомирско), Краище (Земенско) и Знеполе (Трънско). По-големите градски центрове в област Перник са Перник, Радомир, Брезник, Земен и Трън и всеки един от тях (заедно с близките им села) е обособен в самостоятелна община (към тях се прибавя и община Ковачевци).
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Населени места в област Перник (градовете са с удебелен шрифт):
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението в населените места на днешните общини в област Перник, според преброяванията през годините:[3]
| Общини | Площ (в км2) | 1934 (31.12.1934) | 1946 (31.12.1946) | 1956 (1.12.1956) | 1965 (1.12.1965) | 1975 (2.12.1975) | 1985 (4.12.1985) | 1992 (4.12.1992) | 2001 (1.3.2001) | 2011 (1.2.2011) | 2021 (7.9.2021) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 3394,221 | 155 573 | 169 042 | 179 319 | 180 199 | 173 828 | 179 923 | 163 307 | 149 832 | 133 530 | 114 162 |
| Брезник | 404,038 | 20535 | 20377 | 17475 | 14599 | 12582 | 10994 | 10250 | 8532 | 6945 | 5800 |
| Земен | 247,077 | 14100 | 13873 | 11470 | 8601 | 6935 | 5652 | 5134 | 4139 | 2762 | 2013 |
| Ковачевци | 144,945 | 10410 | 9640 | 6906 | 4636 | 3429 | 2668 | 2583 | 2155 | 1600 | 1262 |
| Перник | 484,213 | 42617 | 59593 | 91081 | 109724 | 113890 | 117615 | 111244 | 104625 | 97181 | 84347 |
| Радомир | 540,488 | 39131 | 39130 | 33785 | 29739 | 27217 | 28072 | 27206 | 24754 | 20896 | 17238 |
| Трън | 573,460 | 28780 | 26429 | 18602 | 12900 | 9775 | 7922 | 6890 | 5627 | 4146 | 3502 |
Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]
Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]
Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):
| Численост на живородените | Численост на починалите | Естествен прираст | Коефициент на раждаемост (в ‰) | Коефициент на смъртност (в ‰) | Коефициент на естествен прираст (в ‰) | |
| 2000 | 1047 | 2473 | -1426 | 6.9 | 16.2 | -9.3 |
| 2001 | 991 | 2353 | -1362 | 6.7 | 15.8 | -9.1 |
| 2002 | 861 | 2327 | -1466 | 5.8 | 15.8 | -10.0 |
| 2003 | 905 | 2371 | -1466 | 6.2 | 16.3 | -10.1 |
| 2004 | 921 | 2426 | -1505 | 6.4 | 16.9 | -10.5 |
| 2005 | 1044 | 2362 | -1318 | 7.4 | 16.7 | -9.3 |
| 2006 | 970 | 2407 | -1437 | 6.9 | 17.2 | -10.3 |
| 2007 | 1041 | 2397 | -1356 | 7.5 | 17.2 | -9.7 |
| 2008 | 1102 | 2400 | -1298 | 8.0 | 17.4 | -9.4 |
| 2009 | 1185 | 2380 | -1195 | 8.7 | 17.4 | -8.7 |
| 2010 | 1097 | 2393 | -1296 | 8.1 | 17.7 | -9.6 |
| 2011 | 1005 | 2509 | -1504 | 7.6 | 18.9 | -11.3 |
| 2012 | 959 | 2488 | -1529 | 7.3 | 19.0 | -11.7 |
| 2013 | 942 | 2382 | -1440 | 7.3 | 18.4 | -11.1 |
| 2014 | 939 | 2366 | -1427 | 7.3 | 18.5 | -11.2 |
| 2015 | 879 | 2454 | -1575 | 7.0 | 19.4 | -12.4 |
| 2016 | 950 | 2395 | -1445 | 7.6 | 19.2 | -11.6 |
| 2017 | 922 | 2445 | -1523 | 7.5 | 19.9 | -12.4 |
| 2018 | 933 | 2384 | -1451 | 7.7 | 19.6 | -11.9 |
| 2019 | 872 | 2451 | -1579 | 7.3 | 20.4 | -13.1 |
| 2020 | 803 | 2755 | -1952 | 6.7 | 23.0 | -16.3 |
| 2021 | 853 | 3382 | -2529 | 7.2 | 28.4 | -21.2 |
| 2022 | 778 | 2662 | -1884 | 6.9 | 23.7 | -16.8 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]
| Численост | Дял (в %) | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| 2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
| Общо | 149 832 | 133 530 | 100.00 | 100.00 | |
| Българи | 145 642 | 120 929 | 97.20 | 90.56 | |
| Турци | 108 | 231 | 0.07 | 0.17 | |
| Цигани | 3035 | 3560 | 2.02 | 2.66 | |
| Други | Руснаци | 224 | 259 | 0.149 | 0.19 |
| Арменци | 14 | 0.009 | |||
| Власи | 5 | 0.003 | |||
| Македонци | 6 | 0.004 | |||
| Гърци | 22 | 0.014 | |||
| Украинци | 44 | 0.029 | |||
| Евреи | 1 | 0.001 | |||
| Румънци | 0 | 0.000 | |||
| Други | 59 | 0.039 | |||
| Не се самоопределят | 270 | 443 | 0.18 | 0.33 | |
| Не отговорили | 402 | 8108 | 0.26 | 6.07 | |
Езици[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 149 832 | 100.00 |
| Български | 147 117 | 98.18 |
| Турски | 106 | 0.07 |
| Цигански | 1542 | 1.02 |
| Други | 443 | 0.29 |
| Не се самоопределят | 222 | 0.14 |
| Непоказано | 402 | 0.26 |
Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]
| Численост | Дял (в %) | |||
|---|---|---|---|---|
| 2001 | 2011 | 2001 | 2011 | |
| Общо | 149 832 | 133 530 | 100.00 | 100.00 |
| Православие | 146 141 | 90 367 | 97.53 | 67.67 |
| Католицизъм | 92 | 403 | 0.06 | 0.30 |
| Протестантство | 356 | 858 | 0.23 | 0.64 |
| Ислям | 178 | 202 | 0.11 | 0.15 |
| Друго | 94 | 146 | 0.06 | 0.10 |
| Нямат | – | 5406 | – | 4.04 |
| Не се самоопределят | 2569 | 8712 | 1.71 | 6.52 |
| Непоказано | 402 | 27 436 | 0.26 | 20.54 |
Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]
Към 2015 г. в област Перник се намират 1 природен парк, 1 поддържан резерват, 4 защитени местности и 4 природни забележителности.
| Код | Име | В землищата на | Площ (в ha) | Година на обявяване |
|---|---|---|---|---|
| PP01 | Природен парк „Витоша“ (част) | Боснек, Горна Диканя, Кладница, Рударци, Чуйпетлово | 27079,11 | 1934 |
| PR19 | Острица | Кралев дол, Перник, Радомир | 135,99 | 1961 |
| ZM110 | Чокльово блато | Байкалско | 320 | 1992 |
| ZM464 | Белите кладенци | Кралев дол, Радомир | 128,1 | 2007 |
| ZM541 | Голо бърдо – находище на муховидна пчелица | Червена могила | 10,62 | 2012 |
| ZM561 | Лялинци | Лялинци | 6,93 | 2013 |
| PZ014 | Трънско ждрело | Ломница | 8,7 | 1961 |
| PZ037 | Духлата | Боснек | 50 | 1962 |
| PZ119 | Естествено находище на див божур в местността „Янкьовец“ | Извор | 1,2 | 1974 |
| PZ120 | Вековна дъбова гора в местността „Янкьовец“ | Житуша, Извор | 2,39 | 1974 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.nsi.bg
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 19 февруари 2021
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 декември 2017. (на английски)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 21 декември 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 21 декември 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 21 декември 2017.
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 декември 2017. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно област Перник- ((bg)) Официален сайт
- ((bg)) www.tranbg.com
- ((bg)) Новини от Област Перник Архив на оригинала от 2010-02-09 в Wayback Machine.
- ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви
| |||||||
.png)
