Огнян Сапарев – Уикипедия

Огнян Сапарев
	Огнян Сапарев
български литературен критик
Роден	4 август 1942 г. (81 г.) София, Царство България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Филология, културология
Работил в	Пловдивски университет

Огнян Стефанов Сапарев е български филолог и литературен критик, професор и доктор на философските науки.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 4 август 1942 г. Завършва Славянска филология и Философия в Софийския държавен университет през 1967 г. Работи като редактор в „Разпространение на филми“, БНТ и сп. „Пламък“ (1971 – 1973). От 1971 до 1982 г. е осведомител на Шесто управление на Държавна сигурност.^[2] През 1983 – 1988 г. е лектор в университета в Будапеща. През 1988 г. е старши научен сътрудник в БАН. От 1973 г. е доцент, а от 1997 г. – професор по теория на литературата в Пловдивския университет. През периода 1993 – 2003 г. е ректор на ПУ. Директор на Българската национална телевизия (1991).

От 2001 до 2004 г. е депутат от Коалиция за България в ХХХІХ НС.

Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските филмови дейци и на Съюза на учените в България. Владее полски, руски и немски език.

Приноси към фантастиката[редактиране | редактиране на кода]

Огнян Сапарев е един от водещите български специалисти в областта на фантастичната литература. Автор е на редица статии по проблеми на литературата, киното, естетиката, научнофантастичната литература. Съставител на сборника „Неуговорени срещи“ от братя Стругацки (1983).

Книгата му „Фантастиката като литература“ (1990) разглежда темите: фантастиката като игра; отношението автор-текст-читател; ролята на фантастиката като моделираща литература; основни теми в научната фантастика; автори класици – Станислав Лем, Едгар Алан По, братя Стругацки; забравеното начало на българската фантастика.

Хобита[редактиране | редактиране на кода]

Притежава кола „Сузуки 1300“, купена през 1995 г. за 5000 германски марки.^[3] Има и стар катер, базиран в двора на вилата му – замък край язовир „Кърджали“,^[4] до която се стига с лодка от хижа Боровица или пеша по десния бряг на река Боровица (от с. Ненково за три часа), както и гребно-ветроходна лодка край Тутракан. Хоби: платноходство, гребане – кану-каяк.

Награди и признания[редактиране | редактиране на кода]

1989 – Награда на критиката на вестник „Пулс“
1994 – Награда на критиката на издателство „Христо Ботев“
2005 – Почетен знак на град Пловдив

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

1978 – „Литературни проблеми“ (монография)
1979 – „Изкуство и масова култура“ (монография)
1988 – „Литература и интерпретация“ (монография)
1990 – „Фантастиката като литература“
1993 – „Хроника на илюзиите“ (монография)
1994 – „Литературната комуникация“ (монография)

Статии, студии, предговори[редактиране | редактиране на кода]

1970 – „Научната фантастика“ – в. „Литературен фронт“, №50
1973 – „Научната фантастика“ – сп. „Съвременник“, №2
1975 – „Научно-фантастичен епос“ (за романа „Пътят на Икар“ от Любен Дилов) – в. „Литературен фронт“, №34
1979 – „Скептичният смях на Любен Дилов“. – В: сборника с фантастични новели на Любен Дилов „Двойната звезда“ (библиотека „Галактика“, No. 2), Варна: „Георги Бакалов“
1979 – „Завръщане от звездите“ или технологията срещу културата“. – В: сборника с разкази на Станислав Лем „Завръщане от звездите“ (библиотека „Галактика“, No. 3), Варна: „Георги Бакалов“
1979 – „Едгар По – пионер на научната фантастика“. – В: сборника с научнофантастични разкази на Едгар Алън По „Спускане в Маелстрьом“ (библиотека „Галактика“, No. 10), Варна: „Георги Бакалов“
1980 – „Научното в научнофантастичната литература не изчезва, то само се променя“. – В: сборника с научнофантастични разкази на Конрад Фиалковски „Нулево решение“ (библиотека „Галактика“, No. 19), Варна: „Георги Бакалов“
1980 – „Фантастика и хуманизъм“. – В: „Съветска фантастика“, Пловдив: „Христо Г. Данов“
1981 – „Смехът във фантастиката“ (предговор) в сборника с научно-фантастични разкази „Перпендикулярно време“ (библиотека „Галактика“, No. 26), Варна: „Георги Бакалов“
1982 – „Светослав Минков като фантаст“. – В: сборника с разкази на Светослав Минков „Дамата с рентгеновите очи“ (библиотека „Галактика“, No. 35), Варна: „Георги Бакалов“
1983 – „Космическата среща на човека... с човешките проблеми“
1983 – „Денят на маймуните“. – В: романа на Пиер Бул „Планетата на маймуните“ (библиотека „Галактика“, No. 42), Варна: „Георги Бакалов“
1983 г. – „Теорията на контакта и практиката на флирта“. – В: романа на Любен Дилов „Тежестта на скафандъра“ (библиотека „Галактика“, No. 43), Варна: „Георги Бакалов“
1983 – „Българската научна фантастика“. – В: антологията „Българска фантастика“, Пловдив: „Христо Г. Данов“
1983 – „Българската диаболична фантастика“. – В: антологията „Игра на сенките“, Пловдив: „Христо Г. Данов“
1985 – „Научната фантастика като супержанр“. – в. „Народна култура“, №5
1989 – „Фантастика и недоразумения“ – в. „Пулс“, №2 – 3
1989 – „Розовата проза. Научната фантастика като популярен жанр“. – в. „Народна култура“, №32
1990 – „Трите ключа“. – сп. „ФЕП“, Списание ФЕП/1990/1 бр.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

1974 – Станислав Лем, „Приключенията на звездния навигатор Пиркс“, София: „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“, 225 с.
1980 – 7 разказа от сборника „Нулево решение“ от Конрад Фиалковски, Варна: „Георги Бакалов“, „Библиотека Галактика“, №19
1981 – Станислав Лем, „Едем“, Пловдив: „Христо Г. Данов“, 205 с.
1981 – Станислав Лем, „Ананке“. – В: „Приключенията на звездния навигатор Пиркс“, София: „Народна младеж“, 2 изд.
1981 – Станислав Лем, „Разследване“. – В: „Приключенията на звездния навигатор Пиркс“, София: „Народна младеж“, 2 изд.
1981 – Станислав Лем, „Условен рефлекс“. – В: „Приключенията на звездния навигатор Пиркс“, София: „Народна младеж“, 2 изд.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Статията се основава на Огнян Сапарев, публикувана под GNU FDL лиценз.
↑ Решение №54 от 26.11.2008 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2008. Посетен на 27 юли 2022.
↑ „Огнян Сапарев: Най-черната ми година бе като директор на БНТ“ Архив на оригинала от 2021-05-16 в Wayback Machine., интервю на Мария Друмева, в. „Шоу“, 15 септември 2010 г.
↑ „Проф. Огнян Сапарев: Слави Трифонов е клозетен, гнусно е да се гледа!“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., интервю на Мария Друмева, в. „Куриер.бг“, 24 септември 2010 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта

„Огнян Сапарев: Сега живея по-бедно, но по-честно“, интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 6 май 2006 г.
„Огнян Сапарев: Все по-трудно ми е да съм патриот“ Архив на оригинала от 2010-04-05 в Wayback Machine., интервю на Мариела Балева, в. „Труд“, 4 април 2010 г.
„Проф. Огнян Сапарев: По върховете виждаме диагноза „тъпота с взлом“, интервю на Мариела Балева, в. „Преса“, 22 май 2012 г.

[1] Статията се основава на Огнян Сапарев, публикувана под GNU FDL лиценз.

[2] Решение №54 от 26.11.2008 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2008. Посетен на 27 юли 2022.

[3] „Огнян Сапарев: Най-черната ми година бе като директор на БНТ“ Архив на оригинала от 2021-05-16 в Wayback Machine., интервю на Мария Друмева, в. „Шоу“, 15 септември 2010 г.

[4] „Проф. Огнян Сапарев: Слави Трифонов е клозетен, гнусно е да се гледа!“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., интервю на Мария Друмева, в. „Куриер.бг“, 24 септември 2010 г.

[1]

[2]

[3]

[4]