French
DeutschОгюст Конт – Уикипедия
| Огюст Конт Auguste Comte | |
| френски философ | |
 | |
| Роден | Isidore Marie Auguste François Xavier Comte |
|---|---|
| Починал | 5 септември 1857 г. Париж, Франция |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Екол политекник |
| Философия | |
| Школа | Позитивизъм |
| Интереси | социална философия |
| Идеи | закон за трите стадия |
| Повлиян | Аристотел, Бейкън, Декарт, Кондорсе, Сен-Симон, Хюм |
| Повлиял | |
| Научна дейност | |
| Област | социология |
| Огюст Конт в Общомедия | |
Изидор Мари Огюст Франсоа Ксавие Конт (на френски: Isidore Marie Auguste François Xavier Comte) е френски философ, основоположник на позитивизма и научната социология.
Конт развива теорията за триетапното развитие на човешката история от мита през метафизиката до науката, използва всевъзможни медии за разпространението на своите идеи, намира последователи по целия свят и завършва живота си не като учен, а като мистик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 19 януари 1798 година в Монпелие, Франция. Проявява се като надарен ученик. Учи и следва в Монпелие и Париж (в прочутия École Polytechnique).
В продължение на няколко години е частен ученик и приятел на граф Анри дьо Сен-Симон. Напуска работата си като секретар на Сен-Симон през 1824 г. поради непреодолими философски и други противоречия.
Личният му живот е белязан от превратности. Конт не успява да реализира мечата си за университетска кариера. Бракът му също излиза неуспешен и постепенно се изолира и се отдава изцяло на научна дейност, разчитайки на помощта на приятели и покровители. През 1826 г. е приет в психиатрична болница, от която е изписан като „не-излекуван“.
След една нова нещастна (и за негово съжаление платоническа) любов, той се изживява като създател на една нова, „позитивна религия“. Последните години от живота му са белязани от нарастващо умопомрачение.
Умира на 5 септември 1857 година в Париж на 59-годишна възраст.
Общ еволюционен закон – „закон за трите стадия“[редактиране | редактиране на кода]
В програмната си книга „Духът на позитивната философия“ (1844) Конт представя човечеството като растящ организъм, преминаващ в своето развитие през три стадия: детство, юношество и възрастен.
- Теологичен стадий – хората използват понятието за бог като обяснителна хипотеза. Те упорито се опитват да постигнат абсолютното знание, а първопричините за явленията обличат в човешки образи. Самият теологичен стадий се дели на три степени.
- Фетишизмът е предизвикан от това, че фантазията на човека все още е твърде слаба, за да излезе извън пределите на явленията, затова човек се прекланя на фетиши – предмети, на които са дават човешки черти.
- Политеизъм – хората започват да обличат първопричините за явленията в човешки образи и да измислят богове.
- Монотеизмът се характеризира с това, че първопричините се структурират, измежду тях се отделят главни и второстепенни, докато най-накрая не се открива главната първопричина – Единният Бог. Именно тази степен получава името монотеизъм.
- Метафизичен стадий – хората все така се стремят да познаят началото и предназначението на нещата, но мястото на боговете се заема от абстрактни същности. Мястото на Единния Бог заема природата, която Конт определя като „смътен еквивалент на универсалната връзка“. Именно в езика на позитивистите метафизиката придобива негативен оттенък, доколкото същността и прословутата природа на нещата се оказват плод на безпочвена фантазия, макар и да са изразени в строга логична форма.
- Позитивен стадий – тук единствена форма на знание става научното знание. Човечеството става достатъчно „възрастно“, за да признае мъжествено относителността (релативността) на своето познание. В този аспект позитивизмът преодолява характерния за Научната Революция от епохата на барока оптимизъм. Втора важна черта на научното знание е емпиризмът – въображението строго се подчинява на наблюдението. Тук Конт повтаря идеята на Френсис Бейкън за това, че фундамент на знанието трябва да стане провереният опит. Учените трябва да търсят не същността на явленията, а тяхното отношение, изразено с помощта на закони – постоянни отношения, съществуващи между фактите. Още една черта на научното знание е прагматизмът. Учените престават да са ерудити и енциклопедисти. С една дума, знанието става позитивно: полезно, точно, достоверно и утвърдително.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Prospectus des travaux scientifiques nécessaires pour réorganiser la société, in Saint-Simon, Suite des travaux ayant pour objet de fonder le système industriel. Du Contrat social, Paris, Les marchands de nouveautés, avril 1822
- Cours de philosophie positive, édition originale en six tomes, 1830-1842, Paris, Bachelier
- Tome 1 Les préliminaires généraux et la philosophie mathématique, 1830
- Tome 2 La Philosophie astronomique et la philosophie de la physique, 1835
- Tome 3 La Philosophie chimique et la philosophie biologique, 1838
- Tome 4 La Philosophie sociale et les conclusions générales, 1839
- Tome 5 La Partie historique de la philosophie sociale, 1841
- Tome 6 Le Complément de la philosophie sociale, et les conclusions générales, 1842
- Traité élémentaire de géométrie analytique à deux et à trois dimensions, contenant toutes les théories générales de géométrie accessibles à l'analyse ordinaire, Paris, Carilian-Gœury et V. Dalmont, 1843
- Traité philosophique d'astronomie populaire, Paris, Carilian-Gœury et V. Dalmont, 1844
- Discours sur l'esprit positif, Paris, Carilian-Gœury et V. Dalmont, février 1844
- Discours sur l'ensemble du positivisme ou Exposition sommaire de la doctrine philosophique et sociale propre à la grande république occidentale, Paris, Librairie scientifique-industrielle L. Mathias et chez Carilian-Gœury et V. Dalmont, juillet 1848
- Système de politique positive ou Traité de sociologie instituant la religion de l'Humanité, édition originale en quatre tomes, 1851-1854, Paris, Carilian-Gœury et V. Dalmont
- Tome 1 contenant le Discours préliminaire, et l'Introduction fondamentale, juillet 1851
- Tome 2 contenant la Statique sociale ou le Traité abstrait de l'être humain, mai 1852
- Tome 3 contenant la Dynamique sociale ou le Traité général du progrès humain, août 1853
- Tome 4 et dernier contenant le Tableau synthétique de l'esprit humain, août 1854
- Catéchisme positiviste, Paris, Carilian-Gœury et V. Dalmont, octobre 1852
- Appel aux conservateurs, Paris, V. Dalmont, novembre 1856
- Synthèse subjective ou système universel, Paris, V. Dalmont, novembre 1856
За него[редактиране | редактиране на кода]
Биографии[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
- Paul Arbousse-Bastide, Auguste Comte, coll. „Philosophes“, PUF, 1968
- Bruno Gentil, Auguste Comte, l'enfant terrible de l'Ecole polytechnique, Cyrano, 2012
- Henri Gouhier, La vie d'Auguste Comte, Vrin, 1995 [Ed. originale: Gallimard, 1931]
- Henri Gouhier, La jeunesse d'Auguste Comte et la formation du positivisme, Paris: Vrin, 3 vol., 1932-1941
- Tome 1: Sous le signe de la liberté, 1933
- Tome 2: Saint-Simon jusqu'à la restauration, 1934
- Tome 3: Auguste Comte et Saint-Simon, 1941
- Annie Petit (ред.), Auguste Comte. Trajectoires positivistes (1798-1998), L'Harmattan, 2003
- Mary Pickering, Auguste Comte: An Intellectual Biography, Cambridge University Press, 3 vol., 1993-2009
- André Sernin, Auguste Comte prophète du XIXe siècle, sa vie, son œuvre, son actualité, Albatros, 1993
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения на Огюст Конт в
проекта Гутенберг - ((en)) Биография на Огюст Конт в Stanford Encyclopaedia of Philosophy
|
