Онгъл – Уикипедия

Онгъл (или Онглос) е първото поселение на Аспаруховите прабългари след заселването им на Долни Дунав през втората половина на VII век. Укрепеният лагер и едноименната местност се намирали в района на дунавската делта, но точното им местонахождение не е установено безспорно. Името се среща у византийските историци и хронисти Теофан Изповедник (под формата Оглос) и патриарх Никифор (под формата Онглос). Предполага се, че укрепеният лагер на прабългарите е бил на несъществуващия днес остров Певки. Смята, че това име произхожда от старогръцката дума за „ъгъл“, но се поддържа и мнението, че на старотюркски думата има значение на „укрепено място“ с корен думата аул.[1]

Версии за местонахождението на Онгъла[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространената от версиите е, че Онгъла е укрепеният лагер с площ от 48 км2,[2] открит от археолози край село Никулица (до Тулча, Северна Добруджа). Друга версия поставя Онгъла в района на Галац, до река Серет.[3] Част от учените смятат, че Онгъла се е намирал в днешна Бесарабия.[4]

Битката при Онгъла[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Битка при Онгъла

След разпадането на държавата Велика България на кан Кубрат, Кубратовият син Аспарух и предвожданите от него прабългари мигрират под натиска на хазарите по северното крайбрежие на Черно море в западна посока. Те прекосяват река Днепър и Днестър и в края на 60-те години на VII век се установяват в Онгъла, в непосредствено съседство с Византия.[4] Опитът на император Константин IV Погонат през 681 г. да унищожи новите съседи на империята завършва с разгром на византийците в битката при Онгъла. След тази битка Аспаруховите прабългари установяват държавата си в териториите между Дунав и Стара планина, отнети от византийците.[5]

Средище на България[редактиране | редактиране на кода]

След 680 г. до смъртта на Аспарух (около 701 г.) Онгъла е основно военно средище на българската държава заради хазарската заплаха от изток. По същото време Дунавска България разполага с втора столица – Плиска, разположена срещу византийската заплаха от юг. Плиска измества Онгъла като първостепенен политически център на българите към средата на VIII век.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Петър Петров, Образуване на българската държава, стр. 150 – 151.
  2. ↑ Петър Петров: Образуване на българската държава, Издателство „Наука и изкуство“, София 1981 с. 154 (взето от „Книги за Македония“, на 16.12.2008); Пламен Павлов. Историята – далечна и близка. В. Търново, „Абагар“, 2010, с. 238 – 246
  3. ↑ а б Георги Николов: Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI век), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 77
  4. ↑ а б Йордан Андреев: Аспарух, с. 26, в: Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов: Кой кой е в Средновековна България (исторически справочник), Издателство „Просвета“, София 1994, ISBN 954-01-0476-9
  5. ↑ Йордан Андреев: Аспарух, с. 27
Столици на България
Онгъл (668–681) • Плиска (681–893) • Преслав (893–972) • (Скопие (972–991)?)  • Преспа (991–997) • Охрид (997–1016) • Битоля (1016–1018)
Търновград (1185–1393), (1598) и (1878–1879) • Никопол (1393–1395) • Видин (1371–1422)
София (1879–днес)
Тази статия, свързана с история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Онгъл&oldid=10746577“.