French
DeutschОрех (плод) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Орех.
Тази статия е за плодовете с твърда черупка. За плода на дървото Орех вижте Орех (ядка). За други значения вижте Орех (пояснение).
Орех или орехче (на латински: nux) в ботаниката се нарича вид плодове с характерна твърда черупка. При този вид плодове няма физическо отваряне на плода и отделяне на семена. Понятието не се свежда единствено до биологичния вид орех, а включва и плодовете на редица други растения, като леската, кестена, дъба.
Ботаническо определение[редактиране | редактиране на кода]
В ботаническата класификация на видовете плодове при покритосеменните растения плодът орех е един от типовете плодове, спадащ към апокарпните {прости или сложни от един видоизменен плодолист} неотварящи се плодове със сух перикарп[1]. Освен орех плодът често се нарича и орехче. Често плод орех с купула се нарича жълъд.
Като отделни типове плодове се класифицират и други два вида:
- Сборно орехче. Състои се от множество неотварящи се едносеменни плодчета. Характерен за семейства Ranunculaceae, Agrimoniaceae и род Geum
- Ягодовидно многоорехче. Характерен за род Fragaria
Плодът орех може да се срещне при множество представители на сем. Лютикови (Ranunculaceae) – например лютиче (Ranunculus), на сем. Розови (Rosaceae) – например очиболец (Potentilla), някои едносемеделни – лаваница (Alisma). Особеност е че плода в тези случаи е сборен многоорехов, тъй като всяко орехче има по едно семе.
Друг тип сборен многоорехов плод е този на ягодата (Fragaria). При нея върху месесто и разраснало се цветно легло, богато на захари и с характерен цвят, се разполагат и плодовете. Те са същински орехчета, но целия плод се означава като лъжлив плод, заради своя произход. Аналогична е ситуацията при омайничето, което също има разраснало цветно легло, но плодчетата са с незначително по-големи размери в сравнение с тези на ягодата.
Плодът на шипката – кучешка роза (Rosa canina) е също близък до строеж на ягодата, въпреки различията на пръв поглед. Плодът на кучешката роза се означава с наименованието цинародий.
Сходен строеж има плода на индийския лотос (Nelumbium nuciferum), но в него цветното легло разраства така, че всяко плодче се оказва разположено в малка вдлъбнатина.
Друг път в еволюцията на многомехунния плод води към формиране на сочните сборни многокостилкови плодове, а от тях – на еднокостилковите.
В овощарството[редактиране | редактиране на кода]
Голяма част от растенията даващи плод орех или негови подобни са култивирани и се отглеждат в овощарството с цел добив на плода за консумация и по-рядко техническа преработка. Най-известните от тях като орех, бадем, леска и кестен спадат към орехоплодните култури. Ягодата е причислена заедно с малина, къпина, френско грозде, бодливо грозде, облепиха, смокиня, лоза и киви към ягодоплодните овощни растения[2].
В лексиката[редактиране | редактиране на кода]
Думата орех в българския език се използва за да посочи дървесният овощен вид Обикновен орех (Juglans regia) и неговите плодове. Плодовете на ореха обработени с цел предлагане на пазара и пряка консумация от хората често се наричат и с определението ядки. Често като ядки се предлагат и ядивната част от плодовете на други видове с плод орехче. Приликата на черупката или ядивната част от плода често са основание и други плодове да бъдат наричани като орех.
В кулинарията[редактиране | редактиране на кода]
Понятието за орех в кулинарията се разминава с ботаническото и в голяма степен се припокрива с термина ядка. Прието е като ядка да се считат всички черупкови плодове, които съдържат ядлива сърцевина, която се консумира под различна форма от хората. Тук обаче освен орехите спадат и ядките на някои костилкови плодове, а така също и соята и нахутът.
Орехите са важен източник на хранителни вещества за хората и за обитателите на дивата природа. Причината за това е, че имат високо съдържание на мазнини и микроелементи и са високо ценени като храна богата на енергия. Голям брой семена са годни за консумация от хората и се използват в готварството, консумират се сурови, покълнали, печени или с допълнителна обработка. Някои се пресоват за масло, което се използва в готварството и козметиката. Орехите са важен източник на храна за дивите животни. Те са особено ценени от животни в умерения климатичен пояс където се събират и съхраняват като хранителен запас и избягване на глада по време на късната есен, зимата и началото на пролетта. Много от животинските видове са развили анатомичен или поведенчески начин да разчупват твърдата обвивка на плода.
Видове, имащи плод орех[редактиране | редактиране на кода]
Същинските орехи са типични за растенията от разред Fagales със следните по-характерни примери:
| Таксономично семейство | Таксономичен род | Име | Особености | Изображение | ||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Орехови (Juglandaceae) | Орех (Juglans) | Обикновен орех (J. regia) | - |  | ||||||||||||||||
| Черен орех (J. nigra) | - |  | ||||||||||||||||||
| Манджурски орех (J. mandshurica) | - |  | ||||||||||||||||||
| Carya | Пекан (C. illinoensis) | - |  | |||||||||||||||||
| Букови (Fagaceae) | Бук (Fagus) | ? | - |  | ||||||||||||||||
| Кестен (Castanea) | Сладък кестен (C. sativa) | - |  | |||||||||||||||||
| Американски кестен (C. dentata) | - |  | ||||||||||||||||||
| Японски кестен (C. crenata) | - |  | ||||||||||||||||||
| Дъб (Quercus) | ? | - |  | |||||||||||||||||
| Брезови (Betulaceae) | Елша (Alnus) | ? | - |  | ||||||||||||||||
| Леска (Corylus) | ? | - |  | |||||||||||||||||
| Габър (Carpinus) | ? | - |  | |||||||||||||||||
| Воден габър (Ostrya) | Обикновен воден габър (O. carpinifolia) | - |  | |||||||||||||||||
| Плод орех при други семейства | ||||||||||||||||||||
| Таксономично семейство | Таксономичен род | Име | Особености | Изображение | ||||||||||||||||
| Розови (Rosaceae) | Слива (Prunus) | Бадем (P. dulcis) | - |  | ||||||||||||||||
| Filipendula | Брястнолистно орехче (F. ulmaria) | - |  | |||||||||||||||||
| Острикови (Cyperaceae) | Cyperus | Земен бадем (C. esculentus) | - |  | ||||||||||||||||
| Сумахови (Anacardiaceae) | Anacardium | Кашу (A. occidentale) | - |  | ||||||||||||||||
| Pistacia | Шамфъстък (P. vera) | - |  | |||||||||||||||||
| Нарови (Lythraceae) | Trapa | Воден орех (T. natans) | Плодът е изграден от дебела, черна и твърда обвивка с четири роговидни, разположени на кръст израстъци. Съдържанието на скорбяла е високо. Имат приятен вкус. Наподобяват на сладък варен картоф или кестен. Поради тази причина още от древността се използват за храна от човека. В България също има традиции на консумация на плодовете от хора. Консумират се след сваряване и обелване на твърдата обвивка. В миналото са изхранвани и пасищно отглеждани стада от свине[3]. |  | ||||||||||||||||
| Бобови (Leguminosae) | Фъстък (Arachis) | ? | - | .jpg) | ||||||||||||||||
| Сминдух (Trigonella) | Обикновен сминдух (T. foenum-graecum) | Ядката добита от орехчето на сминдуха се използва за приготвяне на различни ястия в индийската кухня. Най-известно от тях е ястието наречено дал. |  | |||||||||||||||||
| Лецитисови (Lecythidaceae) | Bertholletia | Бразилски орех (B. excelsa) | - |  | ||||||||||||||||
| Райски орех (Lecythis) | ? | Плодът е орех, който е различен по размери, но сходен по строеж с този на бразилския орех. Семената съдържат до 75% мазнини, които на вкус също напомнят този на бразилския орех. Интересен факт е, че растенията имат способност да поглъщат селен от почвата и да го натрупват в големи количества в плодовете си. Ето защо консумацията на семена от орехи би могло да бъде причина за отравяне със селен. Консумацията ме обаче в минимални количества би могла да набави нужното количество при недостиг на селен в организма. |  | |||||||||||||||||
| Протейнови (Proteaceae) | Макадамия (Macadamia) | ? | - |  | ||||||||||||||||
| Гевуина (Gevuina) | Чилийски лешник (G. heterophylla) | - |  | |||||||||||||||||
| Grevillea | Чилийски орех (G. robusta) | - |  | |||||||||||||||||
| Бурзерови (Burseraceae) | Canarium | Филиппински канариум (C. ovatum) | - | .jpg) | ||||||||||||||||
| Комбретови (Combretaceae) | Тропически бадем (Terminalia) | ? | - | .JPG) | ||||||||||||||||
| Слезови (Malvaceae) | Pachira | Малабарски кестен (P. aquatica) | Плодът е вдървисена продълговата и закръглена ягода с маслинен цвят и дължина 10 – 25 cm. В него се съдържат закръглени семена. Плодът съдържа много йод и на вкус наподобява на обикновен орех. | _edit1.jpg) | ||||||||||||||||
| Млечкови (Euphorbiaceae) | Ricinodendron | Монгонго (R. rautanenii) | Орехите на плода се консумират от местните бушменски племена в Намибия и Ботсвана още от преди 7000 години. Черупката на плода е много твърда и достигането до семената в нея е изключително трудно. За достигането до нея е нужно орехите да се обработят на пара за да омекне черупката, след това се варят, а за пълното отделяне се пекат на жар. Алтернативен начин за отделянето на черупката е да бъдат открити орехите в слонски изпражнения, които омекват под действието на ензимите в храносмилателната система на слона.[4] |  | ||||||||||||||||
| Aleurites | Лумбанг (A. moluccana) | Плодът е кръгъл с вдървесинена черупка и дължина 4 – 6 cm. Семената му се консумират от хората. Съдържат голямо количество сапунини и форбол и поради тази причина са токсични при консумация в суров вид.[5] От тях се добива и масло, което обаче не е токсично и не дразни дори очите.[6] |  | |||||||||||||||||
| Палмови (Arecaceae) | Cocos | Кокосова палма (C. nucifera) | Плодът на кокосовата палма се нарича кокосов орех |  | ||||||||||||||||
| Lodoicea | Сейшелска палма (L. maldivica) | Сейшелски орех, малдивски орех |  | |||||||||||||||||
| Миристикови (Myristicaceae) | Индийско орехче (Myristica) | ? | - |  | ||||||||||||||||
| Борови (Pinaceae) | Бор (Pinus) | Сибирски кедър (P. sibirica) | Сибирски орех |  | ||||||||||||||||
Хранителна стойност[редактиране | редактиране на кода]
| Таблица на хранителните вещества[7] (Хранителна стойност за 100 g) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Орех в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кожухарова К., Стоянов К. & Райчева Цв. 2011. Анатомия и морфология на растенията. Ръководство за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър. Акад. изд. АУ-Пловдив Архив на оригинала от 2021-08-31 в Wayback Machine..
- ↑ Биологично производство на орехоплодни култури Архив на оригинала от 2013-01-26 в Wayback Machine., Agrobiostim
- ↑ Джулюн, Воден орех (Trapa natans), bgflora
- ↑ THE MONGONGO/MANKETTI NUT – Ricinodendron rautanenii (Schinziophyton rautanenii)
- ↑ Scott, Susan и др. Poisonous Plants of Paradise: First Aid and Medical Treatment of Injuries from Hawaii's Plants. University of Hawaii Press, 2000. ISBN 978-0-8248-2251-4. с. 26.
- ↑ Price, Len. Carrier Oils For Aromatherapy And Massage, 4th edition 2008 p 119. ISBN 1-874353-02-6
- ↑ USDA Nutrient Database