Ортокоронавируси – Уикипедия

Ортокоронавируси
Общоприето наименование
Терминът „Ортокоронавируси“ се използва на български за няколко отделни таксона.
Електронна микрография на вируси от инфекциозен бронхит – вириони на стар коронарен вирус от 1975 г.
Електронна микрография на вируси от инфекциозен бронхит – вириони на стар коронарен вирус от 1975 г.
Класификация
надимперия:Биота (Biota)
империя:Вируси (Virus)
Синоними
  • Coronavirinae
Ортокоронавируси в Общомедия
[ редактиране ]

Ортокоронавирусите (Orthocoronavirinae) са подсемейство вируси на семейство коронавируси (Coronaviridae), които причиняват заболявания при бозайници и птици. При хората вирусите причиняват респираторни инфекции, които обикновено са леки, включително обикновената настинка; обаче по-редки форми като SARS, MERS и новият коронавирус (SARS-CoV-2), могат да бъдат смъртоносни. При кравите и свинете те могат да причинят диария, докато при пилетата могат да причинят заболяване на горните дихателни пътища. Няма ваксини или антивирусни лекарства, които са одобрени за профилактика или лечение.[1][2]

Ортокоронавирусите са обвити вируси с едноверижен РНК геном с положителен усет и с нуклеокапсид от спирална симетрия. Геномният размер на ортокоронавирусите варира от приблизително 26 до 32 базови двойки, най-големият за РНК вирус.

Името „коронавирус“ произлиза от латинското corona, което означава корона или ореол и се отнася до характерния вид на вирусните частици (вириони): те имат ресни, напомнящи на кралска корона или на слънчевата корона.

Често срещаните симптоми при Коронавирусната болест 2019 са температура, суха кашлица и затруднено дишане. По-рядко може да се забележи също и главоболие, болки и спазми, сухо гърло и умора. Рядко срещани симптоми са диарията и течащият нос. Вирусът не предизвиква кихане.

В България официално първият случай на Коронавирусната болест 2019 (COVID-19) е регистриран на 8 март 2020 г., като към 19 март 2020 г. общият брой на заразените в България е 546, от които 16 починали.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ортокоронавирусите са открити за първи път през 60-те години на миналия век.[3] Най-ранните открити са били инфекциозен вирус на бронхит при пилета и два вируса от носните кухини на хора с обикновена настинка, които впоследствие били наречени човешки коронавирус 229Е и човешки коронавирус OC43.[4]

Оттогава са идентифицирани други членове на това семейство, включително SARS-CoV през 2003 г., HCoV-NL63 през 2004 г., HCoV-HKU1 през 2005 г., MERS-CoV през 2012 г. и SARS-CoV-2 (известен преди като 2019-nCoV) през 2019 г. Повечето от тях са включвали сериозни инфекции на дихателните пътища.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името „коронавирус“ произлиза от латински: corona, което означава „корона“ или „венец“, само по себе си идващо от гръцки: κορώνη (korṓnē), „гирлянда, венец“.

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Структура на коронавирус

Коронавирусите са големи плеоморфни сферични частици с луковични повърхностни проекции.[5] Диаметърът на вирусните частици е около 120 nm.[6] Обвивката на вируса в електронните микрографии изглежда като отделна двойка електронно плътни обвивки.[7]

Протеините, които допринасят за цялостната структура на всички коронавируси, са шипът (S), обвивката (E), мембраната (M) и нуклеокапсид (N).[8] Някои коронавируси (по-специално членовете на подгрупа А на бетакоронавирус) също имат по-къс шипоподобен протеин, наречен хемаглутинин естераза.[1]

Човешки коронавируси[редактиране | редактиране на кода]

Коронавирусите са различни по отношение на рисковия фактор. Някои могат да убият повече от 30% от заразените (като MERS-CoV), а други са сравнително безобидни, като обикновената настинка.[9] Коронавирусите причиняват настинки с основни симптоми – като треска и болки в гърлото от подути аденоиди, предимно през зимния и ранния пролетен сезон.[10] Коронавирусите могат да причинят пневмония – или директна вирусна пневмония, или вторична бактериална пневмония – и могат да причинят бронхит – или директен вирусен бронхит, или вторичен бактериален бронхит. Човешкият коронавирус с голяма публичност, открит през 2003 г., SARS-CoV, който причинява тежък остър респираторен синдром (SARS), има уникална патогенеза, тъй като причинява инфекции на горните и долните дихателни пътища.[11]

Коронавирусите HCoV-229E, -NL63, -OC43 и -HKU1 непрекъснато циркулират в човешката популация и причиняват респираторни инфекции при възрастни и деца в световен мащаб.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Family Coronaviridae // Ninth Report of the International Committee on Taxonomy of Viruses. Elsevier, Oxford, 2011. ISBN 978-0-12-384684-6. с. 806 – 828.
  2. ↑ International Committee on Taxonomy of Viruses. ICTV Master Species List 2009 – v10 (xls) // 24 August 2010.
  3. ↑ Kahn, Jeffrey. History and recent advances in coronavirus discovery // November 2005. с. s223-s227. Архивиран от оригинала на 5 February 2020.
  4. ↑ Human coronaviruses: insights into environmental resistance and its influence on the development of new antiseptic strategies // Viruses 4 (11). November 2012. DOI:10.3390/v4113044. с. 3044 – 68.
  5. ↑ Ultrastructural characterization of SARS coronavirus // Emerging Infectious Diseases 10 (2). February 2004. DOI:10.3201/eid1002.030913. p. 320 – 6. Virions acquired an envelope by budding into the cisternae and formed mostly spherical, sometimes pleomorphic, particles that averaged 78 nm in diameter (Figure 1A). (на английски)
  6. ↑ An Overview of Their Replication and Pathogenesis; Section 2 Genomic Organization // Methods in Molecular Biology 1282. Springer, 2015. ISBN 978-1-4939-2438-7. DOI:10.1007/978-1-4939-2438-7_1. p. 1 – 23. See section: Virion Structure. (на английски)
  7. ↑ Supramolecular architecture of severe acute respiratory syndrome coronavirus revealed by electron cryomicroscopy // Journal of Virology 80 (16). August 2006. DOI:10.1128/JVI.00645-06. p. 7918 – 28. Particle diameters ranged from 50 to 150 nm, excluding the spikes, with mean particle diameters of 82 to 94 nm; Also See Figure 1 for double shell. (на английски)
  8. ↑ The molecular biology of coronaviruses // Advances in Virus Research 48. 1997. ISBN 9780120398485. DOI:10.1016/S0065-3527(08)60286-9. p. 1 – 100. (на английски)
  9. ↑ Coronaviruses: an overview of their replication and pathogenesis // Methods in Molecular Biology 1282. 2015. ISBN 978-1-4939-2437-0. DOI:10.1007/978-1-4939-2438-7_1. с. 1 – 23.
  10. ↑ Prevalence and genetic diversity analysis of human coronaviruses among cross-border children // Virology Journal 14 (1). November 2017. DOI:10.1186/s12985-017-0896-0. с. 230.
  11. ↑ Healthcare-associated atypical pneumonia // Seminars in Respiratory and Critical Care Medicine 30 (1). February 2009. DOI:10.1055/s-0028-1119811. p. 67 – 85. (на английски)
  12. ↑ Pneumonia of unknown cause – China // World Health Organization, 5 January 2020. Архивиран от оригинала на 7 January 2020. Посетен на 23 January 2020. (на английски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ортокоронавируси&oldid=11344283“.