Официални езици на Европейския съюз – Уикипедия

Европейският съюз има 27 страни-членки, а 24 езика са обявени за официални езици на съюза.[1]

В своята работа ЕС ползва езици, които всяка страна при присъединяването си обявява, че желае да ползва за официални. Многоезичната политика на съюза е уникална по своя род и допринася за ефикасността, легитимността и прозрачността в работата на общността.

ЕС провежда политика за насърчаване на употребата на всички официални езици на територията на целия съюз. Европейският комисар по многоезичието следи за следването на многоезичната политика на Евросъюза.

Таблица на официалните езици на Европейския съюз[редактиране | редактиране на кода]

Знакът при влизане в Европарламента на всички официални езици в ЕС.
Език Име Съкращение Страни Официален от
Английски English EN Ирландия
Малта		 1973
Български Български BG България 2007
Гръцки Ελληνικά EL Гърция
Кипър		 1981
Датски Dansk DA Дания 1973
Естонски Eesti keel ET Естония 2004
Ирландски Gaeilge GA Ирландия 2007
Испански Español ES Испания 1986
Италиански Italiano IT Италия 1957
Латвийски Latviešu valoda LV Латвия 2004
Литовски Lietuvių kalba LT Литва 2004
Малтийски Malti MT Малта 2004(2007*)
Немски Deutsch DE Австрия
Белгия
Германия
Люксембург		 1957
Нидерландски Nederlands NL Белгия
Нидерландия		 1957
Полски Polski PL Полша 2004
Португалски Português PT Португалия 1986
Румънски Română RO Румъния 2007
Словашки Slovenčina SK Словакия 2004
Словенски Slovenščina SL Словения 2004
Унгарски Magyar HU Унгария 2004
Финландски Suomi FI Финландия 1995
Френски Français FR Белгия
Люксембург
Франция		 1957
Хърватски Hrvatski jezik CR Хърватия 2013
Чешки Čeština CS Чехия 2004
Шведски Svenska SV Финландия
Швеция		 1995

Други езици[редактиране | редактиране на кода]

Не всички езици, които са официални в страните членки, са официални и в ЕС. Например: люксембургският и турският са официални езици съответно в Люксембург и Кипър, но не и в Европейския съюз.

Въпреки че е неофициален за ЕС, руският език е широко говорим в новите страни членки т.е. след разширяванията от 2004 и 2007 формално в бившия източен блок. Руският е роден за около 1,3 милиона етнически руснаци и хора от смесени бракове, както и бивши граждани на СССР, живеещи в Латвия, Естония и Литва, както и от незначителна общност в Германия.

Езикова класификация на официалните езици в ЕС[редактиране | редактиране на кода]

Мнозинството от официалните езици на Европейския съюз спадат към индоевропейското езиково семейство като доминират 3 големи подсемейства като германски, романски и славянски езици. Германските езици са широко представени в ЕС като датски, нидерландски, английски, немски и шведски. Романските езици са представени от Френски, италиански, португалски, румънски и испански. Славянските са в източната част и включват български, чешки, полски, хърватски словашки и словенски. С индоевропейски произход са и балтийските езици, представени от латвийски и литовски, келтските езици, представени от ирландски, както и гръцки език. Извън Индо-европейското семейство са естонският, финландският и унгарският езици от угро-финска група докато малтийският е семитски език с официален статус в ЕС.

Азбуки[редактиране | редактиране на кода]

Официалните азбуки в ЕС са 3:

  • Латиница от началото на съюза през 1957 година
  • Гръцка азбука от приемането на Гърция в ЕС през 1981 година
  • Кирилица от приемането на България в ЕС през 2007 година

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Официален сайт на ЕС

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Официални_езици_на_Европейския_съюз&oldid=12159365“.