Охридска архиепископия – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Охридска архиепископия.
Охридска архиепископия
Епархии на Охридската архиепископия към 1020 година според Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия (карта на Димитър Ризов, 1917 г.
Информация
Произлязла отБългарска патриаршия
Рангархиепископ
Обредизточен
Богослужебен езикцърковнославянски, гръцки
СедалищеОхрид
Охридска архиепископия в Общомедия
Печат на Архиепископията от 1516 г.
Митрата на предстоятеля на Охридската архиепископия, Национален исторически музей, София. Митрата е спасена от Анастасия Огненова[1]
Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“
Молба за финансова помощ от четири манастира на Охридската архиепископия до руския цар Алексей, 4 февруари 1654 г.

Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие[2] през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

История[редактиране | редактиране на кода]

След падането на България под византийска власт през 1018 г. с указите на император Василий II от 1019 г. Българската Патриаршия е понижена в ранг и обявена за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и тогавашно седалище на българския патриарх. Диоцезът, българската народност на предстоятеля ѝ и правата ѝ са определени с две Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия. В изворите от периода ХI-ХII в. се споменава като Българска архиепископия.[3]

Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων).

Независимостта ѝ от Цариградската патриаршия е уредена до 1020 г. в споменатите три указа на император Василий II. Първоначално тя обхваща 31 епископии върху територията на цяла България, без част от Тракия. Там е постановено и предстоятелите ѝ да са само българи.[4] В изпълнение на тях за първи архиепископ е определен българин – Йоан Дебърски, монах от Бигорския манастир „Свети Йоан“, но след него това правило се нарушава и катедрата се заема от гърци, а броят на епископиите е намален.

Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската автокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписът:

„ Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог “

.

Като приемници на Българска патриаршия, която хронологически е шеста по ред в църковната история, Охридските архиепископи като продължители на всепризнатите канонически права продължават да се наричат понякога „патриарх“ и има сведения, че в XIV век тази титла им е призната от Вселенската патриаршия.[5]

По-известните от охридските архиепископи са:

Базиликата „Света София“, катедрален храм на Охридската архиепископия (XI–XIV век)

Катедрален храм на Охридската патриаршия е базиликата „Света София“ в Охрид построена от Борис I в 863 г. върху стар християнски храм от късноримската епоха. Архиепископ Лъв през 11 в. също има принос към устройването на катедралата. Архиепископ Григорий I разширява притвора в 1317 г. През турското владичество „Света София“ е превърната в джамия, а катедрален храм на патриаршията става „Света Богородица Перивлепта“ („Свети Климент“).

Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски – до 1767 г., когато Охридската архиепископия е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. „до представителите на българския народ“ в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне „от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България“. През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Основни извори[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Снегаров, История на Охридската архиепископия-патриашия, С. 1931
  • Трендафил Кръстанов, Охридска архиепископия // Петър Динеков (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство „Марин Дринов“, т. II, София 1995, ISBN 954-07-0463-4(т. II), с. 899 – 903
  • Българската християнска цивилизация и българските манастири – Б. Димитров, ИК Фондация Ком, С. 2007

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 55.
  2. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия. Том 2: От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1394 – 1767). София, Печатница на П. Глушковъ, 1932.
  3. ↑ Божилов, Иван. Българската архиепископия XI-XII век. Списъкът на българските архиепископи. София, 2011.
  4. ↑ Българската християнска цивилизация и българските манастири – Божидар Димитров ИК „Фондация Ком“, С. 2001.
  5. ↑ Българската християнска цивилизация и българските манастири – Божидар Димитров ИК „Фондация Ком“, С. 2001.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Охридска_архиепископия&oldid=12033574“.