Охридски санджак – Уикипедия

Охридски санджак
1395 – 1864
Столица
Предшественик
Прилепско кралство
Наследник

Охридският санджак (на албански: Sanxhaku i Ohrit; на турски: Ohri Sancağı) е санджак в Османската империя. Център на санджака първо е град Битоля и затова понякога е наричан Битолски санджак. След това център става Охрид.

История[редактиране | редактиране на кода]

Охридски санджак е създаден в 1395 година с анексирането от османците на Прилепското кралство. Първоначално е част от Румелийски еялет. Според официалното салнаме от 1847 година Румелийски еялет включва Шкодренски, Охридски и Костурски санджак.[1] След преминаването към вилаетската система в Османската империя в 1867 година Охридският санджак престава да съществува и територията му преминава към Битолски санджак, който е създаден като отделен санджак в 1826 година.

Османският пътешественик Евлия Челеби посвещава цяла глава в своя „Пътепис“ на Охридския санджак.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. İnalcik, Halil. Rūmeli // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume VIII: Ned–Sam. Leiden and New York, BRILL, 1995. ISBN 90-04-09834-8. с. 607 – 611, esp. 610 – 611.
  2. Çelebi, Evliya. Granice Ohridskog Sandžaka // Putopis [Seyahatname]. Svjetlost, 1967. s. 547. Посетен на 23 септември 2013. (на сърбохърватски)