Пабло Неруда – Уикипедия

Пабло Неруда
Pablo Neruda
Роден
Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто
Починал
ПогребанЧили

Религияатеизъм
Националност Чили
Учил вЧилийски университет
Работилписател, поет, дипломат, политик
Литература
ПсевдонимPablo Neruda
Период1922 – 1973
Жанровепоезия, проза
Направлениеавангардизъм
НаградиСталинска премия Сталинска награда за мир (1953)
Нобелова награда за литература Нобел (1971)
ПовлиянГуставо Адолфо Бекер,[1] Рубен Дарио,[1] Федерико Гарсия Лорка, Уолт Уитман, Франсиско де Кеведо, Артюр Рембо
Семейство

Подпис
Уебсайт
Пабло Неруда в Общомедия

Па́бло Неру́да (на испански: Pablo Neruda) е чилийски поет, писател, публицист, дипломат (консул и генерален консул), политик – комунист, сенатор, кандидат-президент.

Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто; фамилното име от псевдонима му е в чест на чешкия поет Ян Не́руда.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пабло Неруда е сред великите автори в световната поезия на 20 век, Нобелов лауреат за литература през 1971 година.

„Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ (Veinte poemas de amor y una canción desesperada) от 1924 година е първото произведение на Неруда с международен отзвук и едно от първите по популярност в испаноезичната литература за всички времена. Автобиографията му (1973) е озаглавена „Изповядвам, че живях“ (Confieso que he vivido).

Удостоен е с Международната награда за мир (1950) на просъветския Световен съвет за мир. През 1953 година получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Издания в България[редактиране | редактиране на кода]

  • Знамената се раждат (стихотворения) – Народна култура, 1951
  • Момиче и планета (избрани стихотворения) – библ. „Съвременни поети“, Народна култура, 1965
  • Въглища (роман) – Пабло Неруда и Диего Муньос, Профиздат, 1972
  • Океан (поезия) – библ. „Панорама“ № 13, Народна култура, 1974
  • Блясък и смърт на Хоакин Муриета – библ. „Театър“ № 35, Народна култура, 1975
  • Изповядвам, че живях (мемоари) – серия „Световни мемоари“, Партиздат, 1975 (II изд. 1982)
  • Всеобща песен (откъси) – Народна култура, 1976
  • Сто сонета за любовта – Народна култура, 1979 (II изд. – ИК „Христо Ботев“, 1994; III изд. – ИК „Кръгозор“, 2012)
  • За да се родя, родих се (съд. непубликувани или публикувани само в пер. печат стихотворения в проза, пътеписи, спомени, стихотворения, статии, есета, речи и др.) – поредица „Извори“, Народна култура, 1983
  • Светилник на земята (избрани стихотворения) Народна младеж, 1985

В сборници с други автори[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]