Панчо Дорев – Уикипедия

Панчо Дорев
български дипломат и историк
Виена, 1906
Роден	25 февруари 1878 г. Пътеле, Османска империя
Починал	28 декември 1938 г. (60 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Битолска гръцка гимназия
Научна дейност
Област	История, османистика
Политика
Депутат
Депутат в Османския парламент: (1908 – 1912)   (1912)
Панчо Дорев в Общомедия

Панчо (Панче) Василев Дорев е български юрист, общественик, дипломат и историк, един от първите български османисти.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дорев е роден в леринското село Пътеле, Южна Македония (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) в 1878 година. Брат е на дееца на ВМОРО Аце Дорев и първи братовчед на учителя Иван Дорев. Баща му е български книжар в Битоля. Учи в гръцката гимназия в Битоля, а след това в 1903 година завършва право в Цариград.

Връща се в Битоля и започва работа първо като адвокат, а по-късно като гимназиален учител. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година завежда осведомителната служба към главния щаб на ВМОРО.^[2]

Между 1904 и 1907 година Дорев специализира право във Виенския университет.^[3] За кратко работи във вестник „Дневник“.^[4]

Османски политик[редактиране | редактиране на кода]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Солун.^[5] На парламентарните избори през ноември-декември е избран от Битоля за депутат в османския парламент от СБКК. По време на депутатския си мандат до Балканската война в 1912 година развива обществена дейност в Османската империя. В 1909 година е назначен за мирски съветник при Българската екзархия.^[6] Дорев е на туркофилски позиции и предлага цялата легална политическа дейност да се съсредоточи в Българската екзархия. На заседанията на Партийния съвет на разпуснатите българските конституционни клубове в Цариград, на които се обмисля създаването на нова политическа формация, съобразена с новите ограничения в законодателството, Дорев заедно със Стоян Тилков се противопоставя на този проект и настоява за пълно сътрудничество с Младотурския комитет. В края на 1909 година Дорев протестира пред министъра на вътрешните работи Мехмед Талат паша по повод масовите арести на българи в Битоля след убийството на Йово Йованович и предлага да се отзове битолският валия Решид паша.^[7]

През пролетта на 1910 година Дорев предприема стъпки към създаване на Прогресивна партия, като самият твърди, че е бил упълномощен за това от бившето ръководство на СБКК. Заминава за Солун и Битоля, където се опитва да привлече дейци на разпуснатите клубове, но туркофилската му програма не среща одобрение. В 1910 година Дорев не се присъединява към протеста на другите български депутати – Димитър Влахов, Тодор Павлов и Христо Далчев – против поведението на младотурския режим към българското население по повод обезоръжителната акция.^[8] На 13 март 1911 година Дорев подава такрир в Османския парламент, изпълнен с нападки срещу ВМОРО и България, в който се казва:

Дорев започва да издава вестник „Светлина“ в Солун и е мирски съветник към Българската екзархия в Цариград. В началото на 1912 година в предизборната кампания за вторите парламентарни избори Дорев публикува в „Светлина“ предизборна платформа, призоваваща за българо-турско сътрудничество и лоялност към младотурския режим, което ще гарантира просперитета на българската националност в империята. Вестникът се бори за укрепване на позициите на Екзархията, изравняване на църковните и училищните права на екзархистите с тези на патриаршистите, финансово-кредитни облекчения, които да решат аграрния въпрос и улесняване на достъпа на българи до държавни служби, като инструмент за решаване на българските национални проблеми. Групата около Дорев се противопоставя на други две български политически групировки – около Сребрен Поппетров и вестник „Истина“ и около списание „Искра“ и вестниците „Вести“ и „Право“. Конформистката позиция на Дорев му осигурява успех.^[10] На изборите през април 1912 година става представител на Битоля в Османския парламент, чийто мандат продължава до август.^[11]

Антон Димитров си спомня за Панчо Дорев:

Български дипломат[редактиране | редактиране на кода]

От 1912 до 1914 година е съветник в българската легация в Цариград, а от 1914 до 1916 година е генерален консул в унгарската столица Будапеща. След Първата световна война между 1920 и 1921 година управлява българското посолство във Виена, Австрия, в 1921 година е съветник на българската легация в Лондон, Великобритания, между 1922 и 1923 е генерален консул в Александрия, а между 1932 и 1934 е пълномощен министър в Прага, Чехословакия.

Учен[редактиране | редактиране на кода]

Дорев играе важна роля при спасяването в България на османските документи, купени за скрап в 1931 година.^[13]

Научните интереси на Дорев са свързани с историческата съдба на българите в Македония по време на Османското владичество и с развитието на българския национален въпрос в началото на XX век. Главата „Генезис и развой на Югославянския въпрос“, публикувана в книгата му „Външна политика и причини за нашите катастрофи“ през 1924 г. (с. 59 – 78), е определяна от по-късни изследователи като „едно от най-добрите постижения на историографията от междувоенния период... най-цялостното и задълбочено самостоятелно изследване върху този иначе широко обсъждан проблем“.^[14]

Член е на Македонския научен институт.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

• „Такрир подаден от българските депутати: Далчев, Дорев, Павлов, Влахов и арм. Вахан Папасиян до Отоманския парламент“, публикувано във в. „Вести“, брой 129(юли), Цариград, 1909 година в „Библиотека Струмски“
• „За Независима Македония; Мемоар на македонската емиграция“, публикувано във в. „Зора“, брой 128, София, 8 октомври 1919 година
• „Унгария. Маджарите в политическо, културно и стопанско отношение“, София 1917, 116 с. в „Библиотека Струмски“
• „Външна политика и причини за нашите катастрофи. Спомени, факти и документи. Македонският и Тракийският въпрос. Безумието ни в Европейската война. Генезис и развой на Югославянския въпрос“, София 1924, 79 с.
• „Външна политика; Наши и Световни проблеми“, София, 1926 година
• Съединените щати в кулутурно-политическо и финансово-стопанско отношение. Реферат, четен на 6 февруарий 1929 г. в Лойд клуб, София 1929, 32 с.
• Народните борби в Македония. Българщината в Битолско (Според документи от турските държавни архиви), Македонски преглед, год. Х, 1936, № 3 – 4, с. 1 – 18
• „Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша“, София, 1937 година в „Библиотека Струмски“
• Доревъ, Панчо. Костурско въ македонската революция. Официални документи изъ тайнитѣ турски архиви на великото везирство и на Хилми паша. Съ предговоръ отъ Христо Силяновъ. София, Материали изъ миналото на Костурско № 2. Издава Костурското Благотворително Братство, 1937. Посетен на 18 септември 2015.
• Документи за българската история, т. III. Документи из турските държавни архиви 1564 – 1908, ч. I (1564 – 1877), Подбрал и превел Панчо Дорев, София 1940^[15]
• Документи за българската история, т. IV. Документи из турските държавни архиви 1863 – 1909) Подбрал Панчо Дорев. Превод Христо Тилков, София 1942.^[16]
• „Таен рапорт на Хилми паша. Предателствата на сърбите. Българско мнозинство в Македония. Необходимост от война на България“, публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 52, София, Коледа, 1931 година
• "Преди залавянето на Левски; Обесването на Левски (Други присъди. Кореспонденцията на Дякон Левски; Из турските държавни архиви)", публикувано във в. "Зора", брой 3142 и 3143, София, 1929 година
• "Сан-Стефанска България (из турските държавни архиви)", публикувано във в-к "Зора", год. XI, бр. 3065, бр. 3074, София, 23 и 30 септември 1929 година

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол CONOR.BG GND ISNI LCCN NKC VIAF WorldCat

Портал „Македония“