Паралел – Уикипедия

Паралелът е мислена линия, получена при пресичането на повърхността на Земното кълбо с равнина, успоредна на екватора.^[1]

Мислената крива затворена линия, която разделя земната повърхност на две равни части – северна и южна – се нарича екватор, а плоскостта, която минава през центъра на Земята и я разделя на Северно и Южно полукълбо1 се нарича екваториална плоскост. Екваторът е най-големият паралел. От него на север и на юг се определя географската ширина на всяка точка по земната повърхност. Окръжностите, прекарани успоредно на север и на юг от екватора, са известни под името паралели. Дължината на паралелите не е еднаква. Колкото паралелът е по-далеч от екватора, толкова е по-малка неговата дължина. Самите полюси са изобразени като точки. Всеки паралел е обозначен с определено число градуси. Те определят положението му спрямо екватора (на екватора се отчита 0°, а на полюсите 90°). Паралелите улесняват определението на географската ширина на всяка земна точка.^[1]

Географската ширина на дадена точка от земната повърхност се нарича ъгълът, заключен между отвесната линия на точката и плоскостта на екватора. Тя се определя в градуси, минути и секунди (например 42°41′17″ с.ш.) или чрез десетични градуси (42.688227 с.ш.) от окръжността. Затова мрежата от паралели и меридиани се нарича градусна. Понеже разстоянията се измерват на север и на юг от екватора, географската ширина бива северна и южна. например град София се намира на 42°41′17″ северна географска ширина, а град Мелбърн в Австралия се намира на 37°50′08″ южна географска ширина.^[1]

Разстоянието между екватора и Северния и Южния полюс представлява четвърт окръжност от земното кълбо (около 10 000 km) и съдържа по 90° географска ширина. Следователно на 1° по меридиана средно е равна на 111 188 m. Тя се увеличава към полюсите до 111 695 m и намалява около екватора на 110 576 m. За по общи изчисление при работа с учебни карти се приема, че 1° географска ширина е равен на 111 km.^[1]

**Дължина на 1° дъга от паралела в m по елипсоида на Красовски**
Географска ширина	0°	10°	20°	30°	40°	50°	60°	70°	80°	90°
Дължина на 1° дъга от паралела в m	111 321	109 641	104 649	96 488	85 395	71 697	55 801	38 187	19 394	0

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г «Обща физическа география, С., 1977 г.» – Основни математически понятия и елементи, стр. 34 – 36

[Обща_физическа_география-1] а ^б ^в ^г «Обща физическа география, С., 1977 г.» – Основни математически понятия и елементи, стр. 34 – 36

[1]