Парашкев Хаджиев – Уикипедия

Парашкев Тодоров Хаджиев е български композитор и музикален педагог, професор по хармония (от 1947 г.) в Държавната консерватория. Той е един от творците с особено силно влияние върху формирането на българската музикална култура.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 април 1912 г. Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател на Софийската опера) и на оперната прима Дойчина Хаджиева.

Завършва софийската Консерватория (1936) с пиано при проф. Андрей Стоянов и композиция при проф. Панчо Владигеров. Веднага след това специализира композиция във Виена при Й. Маркс (1937), във Висшето училище по музика в Берлин при Х. Тисен (1938­-1940), след което учи и в Прага.

След завръщането си в България става преподавател по хармония в Консерваторията, от 1947 г. над 4 десетилетия е професор по хармония и композиция. Проф. Хаджиев се утвърждава като един от авторитетните музикални педагози в страната. Автор е на най-известните български учебници по хармония елементарна теория, възпитали поколения български музиканти. Педагогическата дейност на Хаджиев е особено ефективна.

Парашкев Хаджиев е Председател на Съюза на българските композитори в периода 1990­-92 г. Получава Димитровска награда през 1962 г., става народен артист (1982).

Почетен гражданин е на София, Пловдив, Варна и Русе.

Умира на 28 април 1992 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. Той е автор и на симфонична и камерна музика, множество хорови и масови песни, стотици детски и училищни песни и упражнения, десетки поп песни, музика към игрални филми и др. С висока стойност са неговите над 5000 хармонизации на народни песни. Написал е и 2 струнни квартета (1948, 1953 г.), 2 сонати за цигулка и пиано (1940, 1946 г.), концертино за цигулка и оркестър (1941 г.), концертино за флейта и оркестър (1945 г.), сюита за цигулка и пиано (1940 г.), симфонична „Младежка танцова сюита“ (1952 г.), пиеси и сонати за пиано, цигулка и две цигулки. Голяма част от творчеството му е издадена.

За музиката на Хаджиев е характерно метро-ритмическото разнообразие, основано върху неравноделни народни размери, ясна и стегната форма, преобладаване на лирико-хумористична тематика.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• орден „Народна република България“ I степен (1959)
• Димитровска награда (юни 1962)
• „Заслужил артист“ (септември 1962)
• „Народен артист“ (1965)
• орден „Георги Димитров“ (юни 1972, 1979, 13 април 1982, 13 април 1987)
• Голямата награда на Съюза на българските композитори за цялостно творчество (1978)^[2]
• Почетен знак на София (28 април 1982)

Опери[редактиране | редактиране на кода]

• „Имало едно време, или През девет села в десето“ (1957) – либрето Павел Спасов,
• „Луд гидия“ (1959) – либрето Иван Генов (по стихотворението на Пенчо Славейков „Луд гидия“)^[3],
• „Албена“ (1962) – либрето Петър Филчев (по драмата на Йордан Йовков)^[4],
• „Юлска нощ“ (1964) – либрето Иван Генов (по драмата на Иван Генов „Септемврийска балада“)^[5],
• „Милионерът“ (1965) – либрето Павел Спасов и Светозар Донев (по комедията на Йордан Йовков)^[6],
• „Майстори“ (1966) – либрето Парашкев Хаджиев (по едноименната драма на Рачо Стоянов)^[7],
• „Рицарят“ (1969) – либрето Павел Спасов^[8],
• „Златната ябълка“ ¬(1972) – либрето Иван Генов^[9],
• „Лето 893“ (1973) – либрето Банчо Банов^[10],
• „Цар Мидас има магарешки уши“ – либрето Иван Генов,
• „Мария Десислава“ (1978) – либрето Камен Зидаров (по драмата му „Иван Шишман“)^[11],
• „Йоанис Рекс“ (1981) – либрето Радко Радков (по пиесата му „Балдуин Фландърски“),
• „Парадокси“ (1982) – три едноактни опери, либрето Петко Райков (по разказите на О’Хенри „Развод“, „Крадецът“ и „Подаръците“),
• „Аз, Клавдий“ (1984) – либрето Петко Райков,
• „Звезда без име“ (1985) – либрето Огнян Стамболиев (по пиесата на М. Себастиан),
• „Мнимият болен“ (1987) – либрето Банчо Банов (по комедията на Молиер),
• „Бабината питка“ (1989) – либрето Васил Мирчовски (по едноименната му пиеса-приказка),
• „Ревизор“ (1990) – либрето Банчо Банов (по едноименната комедия на Гогол),
• „Любовта на Йоан Кукузел“ (1992) – либрето Васил Мирчовски (по пиесата му „Певецът с белег на окото“)

Балет[редактиране | редактиране на кода]

• „Сребърните пантофки“ (1962) – либрето Банчо Банов

Оперети[редактиране | редактиране на кода]

• „Деляна“ (1952) – либрето Верда (Вера Дамянова),
• „Айка“ (1955) – либрето Коста Райнов, Иван Чаракчиев, Иван Генов,
• „Мадам Сан-Жен“ (1958) – либрето Павел Спасов (по пиесата на Викториен Сарду и Ежезип Моро).

Мюзикъли[редактиране | редактиране на кода]

• „Службогонци“ (1972) – либрето Банчо Банов (по едноименната комедия на Иван Вазов),
• „Сирано дьо Бержерак“ (1974) – либрето Банчо Банов (по едноименната пиеса на Едмон Ростан),
• „Шумла полка“ (1979) – либрето Иван Генов

Детски оперети[редактиране | редактиране на кода]

• „Добро сърце“ (1951) – либрето Емил Видлички,
• „Истински вълшебник“ – либрето Николай Зидаров и Цветан Ангелов,
• „Счупената чаша“ (1952) – либрето Кл. Герасимова,
• „Росица и вълкът“ (1958) – либрето Н. Стойчева,
• „Златната колесница“ (1978) – либрето Ат. Цанков

Филмова музика[редактиране | редактиране на кода]

• „Сватба“, реж. Борис Борозанов (1942)
• „Огнена диря“, реж. Борис Борозанов, Ат. Георгиев (1946)
• „Калин Орелът“, реж. Борис Борозанов (1950)
• „Следите остават“, реж. Петър Б. Василев (1956)
• „Малката“, реж. Никола Корабов (1958)

Ученици[редактиране | редактиране на кода]

• Константин Илиев,
• Иван Маринов,
• Здравко Манолов,
• Бенцион Елиезер,
• Симеон Пиронков,
• Виктор Райчев,
• Пенчо Стоянов,
• Емил Георгиев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• От и за Парашкев Хаджиев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Биография и творчество на Парашкев Хаджиев в сайта на Съюза на българските композитори
• Боянка Арнаудова, „100 години от рождението на Парашкев Хаджиев“, в. „Култура“, бр. 19 (2681), 18 май 2012 г.
• Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006
• Любомир Сагаев, „Парашкев Хаджиев – ярък творец и педагог“, в. „Дума“, бр. 90, 18 април 2012 г.

Нормативен контрол BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI Koninklijke LCCN LNB MBa NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat