French
DeutschПартия на зелените (България) – Уикипедия
Тази статия е за политическата партия в България. За френската партия вижте Европа Екология Зелените.
| Партия на зелените | |
 | |
| Ръководител(и) | Владимир Николов |
|---|---|
| Основана | 31 януари 2001 г. |
| Идеология | зелена политика |
| Сайт | www.partianazelenite.bg |
Партията на зелените е политическа партия в България.
На парламентарните избори от 2023 година партията е част от коалицията „Заедно“, водена от бившия председател на Народното събрание Ива Митева, която получава общо 8755 гласа (0,35%).[1]
Към септември 2023 година председател на партията е Владимир Николов, председател на Политическия съвет – Йонко Гергов, а изпълнителен секретар – Христо Дунчев.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
 | Тази статия е написана в стила на прессъобщение, медийно представяне или реклама.
Можете да обсъдите проблемите на беседата с другите редактори или директно да подобрите статията. |
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 23:19, 20 февруари 2013 (UTC)). |  |
Регистрирана е в Софийския градски съд с решение по фирмено дело 114/2001 от 31 януари 2001 г. Учредена е вследствие от разкол по време на конгрес в София на Зелената партия през октомври 2000 г., когато се отцепва партийна фракция. Председател на новата партия става Христо Порточанов.
През 1988 – 89 година, дъхът на демократичните промени в България създава обновен интерес и ангажира значими личности от различни сфери на обществото, включително учени, поети, писатели и художници, както и представители на научната и техническата интелигенция, които различават по възраст и политически убеждения. Сред тези известни българи се издигат поетесата Нешка Робева, художникът Светлин Русев, д-р Петър Берон, д-р Петър Дертлие, д-р Желю Желев и други.
Една от най-видните групи, която следва пътя на тези демократични промени, е „Екогласност“. Този изразителен термин се превръща във важно неформално движение, особено заради своята сравнителна безопасност и „приемливост“ за управляващите по този период. „Екогласност“ започва да се формира и нараства присъствието си след събитията на 10 ноември 1989 година, когато става най-масовото и добре организирано неформално неправителствено движение в страната.
С развитието на политическите промени в България в рамките на „Екогласност“ настъпва естествено диференциране и образуване на различни групировки. Тези групи по-късно се разделят и формират като самостоятелни организации, сред които се открояват Зелена партия в България с председател Александър Каракачанов, Политически клуб „Екогласност“ с председател Стойчо Гайтанджиев и Национално движение „Екогласност“ с председател Едвин Сугарев. Неспоред има и множество местни структури, които запазват своя неправителствен и неполитически характер и продължават да се наричат „Екогласност“.
