Пенелопа – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Пенелопа
Характеристики
Описание	героиня от Одисея
Родители	Икарий
Деца	Телемах
Пенелопа в Общомедия

Пенелопа или Пенелопея (на старогръцки: Πηνελοπεια), е героиня (действащо лице) от Одисея, една от двете велики епични поеми (заедно с Илиада, приписвани на Омир) на древногръцката литература. Дъщеря на Икарий (брат на царя на Спарта Тиндарей) и жена му Перибея.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името ѝ е близко до гръцката дума за „патица“, но обикновено се разбира като комбинация на гръцките дума за „тъкан“ (πηνη) и „лице“ (ωψ) - много подходящо за изкусен тъкач, чиято мотивация е трудна за разшифроване и в съгласие с фабулата на произведението. Същевременно, в някои легенди, Пенелопа е представяна като майка на божеството Пан, с което също е възможно да е свързано името й.

Пенелопа и Одисей[редактиране | редактиране на кода]

Пенелопа е съпруга на главния герой в "Одисея" - Одисей, цар на остров Итака. Според тази поема, той след като напуска родината си, прекарва воювайки с Троя 10 години далеч от дом и съпруга, а после - опитвайки се час по-скоро да се завърне се лута из моретата още 10 години, преследван от гнева на бог Посейдон, когото е оскърбил. В последна сметка, с помощта на богиня Атина и на феаките, той се завръща на острова си, но сам - никой от дружината му не е оцелял - и знаещ, че го очакват още много изпитания, защото страната му е обсебена от множество пришълци (главно местни царе и благородници), всеки от които се надява да получи ръката на "овдовялата" му жена (врагът му Навплий разпространява слуха, че е загинал, а и той не се завръща дори и много след като повечето други вождове на ахейците вече са са се завърнали от Троянската война) , а съответно - и царството му.

Предрешен като овчар, а после и - (преобразен с магия) - под образа на немощен просяк Одисей се свързва с верни свои роби и се уверява, че докато го е нямало (общо 20 години - в това време той има връзки с вещицата Цирцея/Кирка и с нимфата Калипсо) жена му му е останала вярна и е отгледала добре сина им Телемах.

Ухажорите на Пенелопа (женихите) са били залъгвани от нея дълго време - първо с това, че още не е сигурна дали Одисей не е жив, а след това - с твърдението, че докато не изтъче погребален саван/плащеница за своя свекър (Лаерт - бащата на Одисей) не може отново да встъпи в брак. Привидно тя усилено се труди над ръкоделието, но всъщност нощем разваля много от това, което вече е направила денем. Накрая е разкрита и заставена на обещае, че повече няма да отлага решението си, кой ще бъде следващия й съпруг. Тя обявява, че счита за достоен да замести мъжа й само човек, който може да стреля с лък, толкова добре колкото него (ползвайки лъка на Одисей, който той й е оставил за да го предаде на сина му, ако не се върне докато той - при раздялата им новородено бебе - възмъжее, което е наставлението му и относно това, кога тя да се опита да си намери нов мъж). На устроеното по този повод състезание-изпитание се стичат всички кандидати, без да подозират, че това всъщност е капан, скроен за да бъдат избити. Всъщност никой не успява да се справи със задачата, а после сред тях изниква самия владетел (все още преструващ се на съсипан старик), който го прави и докато още са в потрес и паника продължава да стреля, но вече по тях самите и, подпомогнат от Телемах и неколцина роби, с които е споделил намерението си, напълно изтребва, както тях, така и онези от робините, които са станали техни любовници.

Пенелопа и Телегон[редактиране | редактиране на кода]

Така Пенелопа и Одисей отново се събират, но известно време след това Одисей загива (според "Телегония") и впоследствие тя се жени за Телегон, от когото ражда Итал - епоним на Италия (според митология до неговото заселването там наричана Хесперия). Със същата страна е свързван и синът й Телемах, посредством предполагаемия му син Латин.^[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]