French
DeutschПечково – Уикипедия
| Печково Печково | |
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Печково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 776 m |
| Население | 48 души (2002) |
| Пощенски код | 1231 |
| МПС код | GV |
| Печково в Общомедия | |
Печково (на македонска литературна норма: Печково; на албански: Peçkova) е село в Северна Македония в община Гостивар.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 8 километра югозападно от град Гостивар в областта Горни Полог в подножието на Ничпурската планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XIX век Печково е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пехчево има 290 жители българи християни.[1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 54 сръбски патриаршистки къщи.[2] Към 1905 година всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Печково има 320 българи екзархисти.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 17 от 32 християнски къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Печково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
През 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Печково е село във Врутокска община в Горноположкия срез и има 44 къщи с 266 жители българи.[6]
След последните данни от 2002 година, в селото живеят 48 македонци.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
| |||||||||||
