Пиер Армел – Уикипедия

Пиер Армел
Pierre Charles José Marie, Comte Harmel
белгийски политик
Роден
Починал
15 ноември 2009 г. (98 г.)

Учил вЛиежки университет
Политика
ПартияХуманистичен демократичен център
Християнска народна партия
Пиер Армел в Общомедия

Пиер Шарл Жозе Мари Армел (на френски: Pierre Charles José Marie Harmel) е белгийски политик от Социалхристиянската партия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пиер Армел е роден на 16 март 1911 година в Юкел. През 1933 година завършва право в Лиежкия университет, като по това време се ангажира с Белгийската католическа асоциация, която оглавява през 1938 година. През 1940 година участва в Белгийската кампания на Втората световна война, а след войната е сред основателите на Социалхристиянската партия и е избран за депутат, от 1947 година преподава право в Лиежкия университет.

През 1950 – 1954 година Армел е министър на просветата и играе централна роля във Втората училищна война, предизвикана от увеличеното финансиране на частните, главно католически, училища. В следващите кабинети на Гастон Ейскенс е министър на правосъдието (1958), на културата (1958 – 1960) и на гражданската служба (1960 – 1961). През 1965 – 1966 година оглавява коалиционно правителство със социалистите. От 1966 до 1973 година е външен министър на Белгия и участва активно в първото разширение на Европейската икономическа общност, както и в адаптацията на политиката на НАТО към Източния блок, наричана Доктрина „Армел“.

През 1971 година Армел е избран за сенатор, като през 1973 – 1977 година председателства белгийския сенат. През 1973 година получава титлата държавен министър, а през 1991 година става наследствен граф.

Пиер Армел умира на 15 ноември 2009 година в Брюксел.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pierre Harmel, Belgian Who Helped Reshape NATO, Dies at 98 - The New York Times // www.nytimes.com. Посетен на 6 април 2021.