Питър Хигс – Уикипедия

Питър Хигс
Peter Ware Higgs
английски физик
Питър Хигс през 2013 г.
Роден
Починал
8 април 2024 г. (94 г.)

Религияатеизъм[1][2][3]
Националност Великобритания
Учил вКралски колеж Лондон[4]
Кралски колеж Лондон[4]
Кралски колеж Лондон[4]
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вЕдинбургски университет
Имперски колеж Лондон
Кингс Колидж (Лондон)
Университетски колеж Лондон
Известен снарушение на симетрията в теорията на електрослабото взаимодействие;
Хигс бозон;
поле на Хигс;
механизъм на Хигс
НаградиНобелова награда за физика (2013)
Награда Волф (2004)
Награда Сакурай (2010)
Медал на Дирак (1997)
Семейство
Деца2

Подпис
Уебсайтwww.ph.ed.ac.uk/higgs
Питър Хигс в Общомедия

Питър Уеър Хигс (на английски: Peter Ware Higgs) е британски теоретичен физик и професор емеритус в Единбургския университет[5], носител на Нобелова награда за физика за 2013 г. „за теоретичното откритие на механизъм, допринасящ съществено за нашето разбиране за произхода на масата на субатомните частици, експериментално потвърден от откриването на предсказаната фундаментална частица от детекторите на елементарни частици ATLAS и CMS на Големия адронен колайдер на ЦЕРН“. Член на Кралското дружество и на Кралското дружество на Единбург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 май 1929 г. в Нюкасъл ъпон Тайн, Великобритания. Завършва с отличие Кингс Колидж (Лондон) през 1950 г., а през 1954 получава докторска степен. Започва да работи като научен сътрудник в Единбургския университет (1954) и става професор емеритус през 1970. Пенсионира се през 1996, като става почетен професор на университета.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Питър Хигс е известен с хипотезата си от 1960-те за нарушение на симетрията в теорията на електрослабото взаимодействие, с която се обяснява произходът на масата на елементарните частици и по-специално на W и Z бозоните. Така нареченият „Механизъм на Хигс“, предложен и от други физици горе-долу по същото време, предсказва съществуването на нова елементарна частица, Хигс бозон, често наричана „най-търсената частица в съвременната физика“.[6][7]

На 4 юли 2012 от CERN съобщават, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 GeV (гигаелектронволта), т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както са предсказани от Стандартния модел,[8] но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица.[9] Механизмът на Хигс е общоприет като съществена част от Стандартния модел, защото обяснява масата на елементарните частици.[10]

След откриването на Хигс бозона, колегата му физик Стивън Хокинг отбелязва, че Хигс заслужава Нобелова награда за физика за работата си.[11][12] През 2013 г., той е удостоен с Нобеловата награда заедно с Франсоа Англер.

„Божията“ частица[редактиране | редактиране на кода]

Хигс е атеист и е против наименованието „Божия частица“, давано на Хигс бозона[13], като счита, че то „би могло да обиди вярващите“.[14] Счита се, че това прозвище на Хигс бозона е измислено от Леон Ледерман, автор на книгата „The God Particle: If the Universe Is the Answer, What Is the Question?“, която първоначално била озаглавена по различен начин, но заглавието е променено по настояване на издателя.[15]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Хигс е награждаван многократно за своята работа:

  • Медал на Дирак (1997)
  • Награда Волф (2004)
  • Награда Сакурай (2010)
  • Награда за принос към теоретичната физика на Института по физика и др.
  • Нобелова награда за физика (2013)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Peter Higgs: Behind the scenes at the Universe // 10 април 2013 г. Посетен на 9 април 2024 г. (на британски английски)
  2. Prof Peter Higgs: Atheist scientist admits he doesn't believe in 'god particle' // Дейли Телеграф, 8 април 2013 г. Посетен на 9 април 2024 г. (на английски)
  3. Ian Sample. The god of small things // 17 ноември 2007 г. Посетен на 9 април 2024 г. (на британски английски)
  4. а б в Peter Higgs: Curriculum Vitae // Единбургски университет, 10 юни 2019 г. Посетен на 9 април 2024 г. (на английски)
  5. ((en)) Griggs, Jessica. „The Missing Piece“ from Edit the University of Edinburgh Alumni Magazine Summer 2008, Page 17
  6. ((en)) Griffiths, Martin (20070501) physicsworld.com The Tale of the Blog's Boson Посетен на 27 май 2008
  7. ((en)) Fermilab Today (20050616) Fermilab Results of the Week. Top Quarks are Higgs' best Friend Посетен на 27 май 2008
  8. ((en)) Higgs boson-like particle discovery claimed at LHC // BBC. 4 юли 2012.
  9. ((en)) CERN Press Release: CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson // Cdsweb.cern.ch. Посетен на 5 юли 2012.
  10. ((en)) Rincon, Paul (20040310) Fermilab 'God Particle' may have been seen Посетен на 27 май 2008
  11. ((en)) Higgs boson breakthrough should earn physicist behind search Nobel Prize: Stephen Hawking // National Press. Посетен на 5 юли 2012.
  12. ((en)) Stephen Hawking on Higgs: 'Discovery has lost me $100' // BBC. Посетен на 6 юли 2012.
  13. ((en)) Key scientist sure „God particle“ will be found soon Reuters news story. 7 април 2008.
  14. ((en))"Interview: the man behind the 'God particle'", New Scientist 13 Sept., 2008, pp. 44 – 5. Изисква абонамент.
  15. ((en)) Randerson, James. Father of the 'God Particle' // The Guardian. London, 30 юни 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Peter Higgs в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​